Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 12

„Милостта на Саре“ не бил единственият боен кораб с човешки екипаж в системата. До онзи момент воините се съобразявали доброволно с политиката на губернатората, впримчени в система от подкупи и ласкателства, а когато това не давало резултат, следвали заплахи и дори екзекуции. Всичко това работело ефективно и без засечка, докато една воина от „Милостта на Саре“ - Едно Амаат Едно - не решила, че няма да убие нито хората, нито рррррр. И не убедила останалите от взвода си да я последват.

Това се беше случило преди пет години. Последствията се усещаха и до ден днешен.

Лейтенанта Оун се размърда на възглавничката си.

- Онази схема била разкрита благодарение на човешка воина, която отказала да изпълни заповедите. И повела бунт. Ако не е била тя... Второстепенните никога не биха постъпили като нея. Не могат.

- Онази схема е била разкрита - отвърна върховната жреца, - защото непознатият кораб, който вашата героиня и другите воини от взвода й са превзели, е имал извънземни на борда си. Радчаите лесно убиват хора, особено не-граждани, но са особено внимателни, когато става въпрос за чужденци.

Причината за тази предпазливост беше ясна - всяка агресия срещу чужденци можеше да бъде тълкувана като нарушение на условията по договора с расата пресгер. Нарушаването на въпросния договор можеше да има изключително сериозни последствия. Въпреки това немалко сред радчаите на високи постове имаха възражения по въпроса. Виждах, че лейтенанта Оун иска да възрази. Ала вместо това каза:

- Губернатората на Име е проявила непредпазливост и ако онази човешка воина не се беше намесила, като нищо можеше да се стигне до война.

- Екзекутираха ли вече разбунтувалата се воина? - попита с вдигнати вежди върховната жреца. Такава беше съдбата на всяка воина, отказала да изпълни заповед, а бунтът допълнително утежняваше ситуацията.

- Последно чух - каза лейтенанта Оун през стегнато гърло, - че рррррр са се съгласили да я предадат на радчайските власти. - Преглътна. - Не знам какво ще стане. - Каквото имаше да става, вероятно вече бе станало, разбира се. Име беше много далече от Шис’урна и новините пристигаха с голямо закъснение, понякога след година и повече.

Върховната жреца не отвърна. Наля си чай и прехвърли с лъжица малко рибна каша в чинийката си.

- Упоритите ми молби да останете тук поставят ли на риск кариерата ви?

- Не - каза лейтенанта Оун. - Всъщност другите лейтенанти Еск дори ми завиждат малко. По нищо не личи на „Правдата на Торен'4 да предстоят действия. - Взе чашата си, външно спокойна, но гневна отвътре. Притеснена. Разговорът за Име беше усилил безпокойството й. - Действия означава награди или повишения. - А това беше последното анексиране. Последният шанс офицерите да обогатят къщите си чрез контакти с нови граждани или дори чрез откровени присвоявания.