Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 10

- Не знам дали е така, лейтенанта. - Жрецата остави чашата си. Стори ме се притеснена, но нямах достъп до вътрешните й данни и не можех да кажа със сигурност. - Исса от „Правдата на Енте“ направиха доста неща, които Едно Еск не направи. От друга страна, вярно е, че Едно Еск уби не по-малко хора от воините на Исса. Дори повече, бих казала. - Погледна към мен, както си стоях неподвижно до входа. - Нищо лично, но мисля, че бяха повече.

- Не се притеснявайте, свещена - отвърнах аз. Върховната жреца често се обръщаше към мен все едно съм човек. - Имате право.

- Свещена - каза лейтенанта Оун, без да крие тревогата в гласа си, - ако воините на Седем Исса от „Правдата на Енте“... или някоя друга... са притеснявали граждани...

- Не, не! - прекъсна я върховната жреца с горчивина в гласа. - Радчаите са изключително внимателни в отношението си към гражданите!

Лицето на лейтенанта Оун почервеня, видно бе, поне за мен, че е силно притеснена и ядосана. Не можех да прочета мислите й, но знаех за всяко трепва- не на всеки мускул по тялото й, следователно виждах емоциите й като в огледало.

- Простете - каза върховната жреца, макар изражението на лейтенантата да не се беше променило, а кожата й бе достатъчно тъмна да скрие руменината на гнева. - Откакто радчаите ни дадоха гражданство... - тук върховната жреца млъкна, сякаш преосмисляше или пренареждаше думите си. - Откакто пристигнаха, воините от Седем Исса не са ми дали никакъв повод да се оплача. Но видях какво направиха вашите човешки воини по време на така нареченото „анексиране“. Гражданството, което ни дадохте, лесно може да бъде оттеглено и...

- Никога не бихме... - възрази лейтенанта Оун.

Върховната жреца вдигна ръка да я спре.

- Знам какво Седем Исса или поне другите като тях правят на хората, които са от другата страна на някаква разделителна линия. Преди пет години разделителната линия беше между граждани и не-граждани. В бъдеще? Кой знае. Може би между граждани и недостатъчно - граждани? - Махна унило с ръка. - Или нещо друго. Граници като тези се създават лесно.

- Не мога да ви виня за опасенията - каза лейтенанта Оун. - Онзи период беше труден.

- Аз пък не мога да се отърся от впечатлението, че сте необяснимо и неочаквано наивен човек - каза върховната жреца. - Ако заповядате на Едно Еск да ме застреля, бройте ме мъртва. Ще ме застреля без колебание. Но Едно Еск никога не би ме пребил, унижил или изнасилил без друга причина, освен за да демонстрира превъзходството си или заради някакво патологично забавление. - Погледна към мен. - Права ли съм?

- Да, свещена - отговорих аз.

- Воините на Исса от „Правдата на Енте правиха всички тези неща. Не с мен, вярно, и не с много от жителите на Орс. Но го правеха. Щеше ли да е по-различно, ако тук бяха воините от Седем Исса, а не техни колеги?