Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 14
Ан Леки
Ако децата ме бяха спрели на улицата, нямаше да се колебаят изобщо, но тук, в къщата, в официалната административна обстановка на приемната, нещата стояха различно. Подозирах също така, че това е пробно посещение, че по-малкото дете възнамерява да предложи услугите си в импровизирания домашен параклис - да служиш като цветарче в параклиса на Амаат не носеше никакъв престиж тук, в крепостта на Иккт, но обичайният подарък от плодове и дрехи в края на службата беше друго нещо. А и най-доброто приятелче на въпросното дете понастоящем служеше като цветарче, което несъмнено наливаше масло в амбицията му.
Никоя орсиана не би изложила такава молба директно и направо, затова не се учудвах, че детето е избрало заобиколния подход, превръщайки една случайна среща в нещо официално и страховито. Бръкнах в джоба на куртката си, извадих шепа бонбони и ги сложих на пода между нас.
Малкото момиче кимна доволно, сякаш този жест успокояваше всичките й колебания, после си пое дълбоко дъх и запя:
Мелодията беше странна смесица от една радчайска песен, която излъчваха често, и една орсианска, която знаех отдавна. Думите обаче не ми бяха познати. Детето изпя четири куплета с ясен, леко треперлив глас и тъкмо щеше да подхване петия, когато стъпките на лейтенанта Оун прозвучаха от другата страна на паравана и то млъкна.
- После се наведе и прибра бонбоните. Двете деца се поклониха, все още седнали, после станаха и изтичаха през входа, като подминаха лейтенанта Оун и мен, която я следвах.
- Благодаря ви, граждани - каза след тях лейтенанта Оун. Децата се стреснаха, успяха някак да се поклонят в движение и изскочиха на улицата.
- Нещо ново? - попита лейтенанта Оун, макар самата тя да не проявяваше интерес към музиката, не повече от обичайното поне.
- В известен смисъл - отвърнах аз. Видях децата надолу по улицата. Още тичаха. Завиха на бегом зад ъгъла на една къща и спряха задъхани. Малкото момиче отвори шепа да покаже бонбоните на приятелче- то си. За моя изненада не беше изпуснало нито един, нищо че ръката му беше малка, а бягството - бързо. По-голямото дете си взе бонбон и го лапна.
Преди пет години, преди да започне обновяването на планетната инфраструктура, по времето, когато доставките бяха нередовни, бих предложила нещо по- хранително. Сега за всички граждани имаше гарантирана храна, макар порционите да не бяха големи, нито особено разнообразни.
Вътре в храма цареше окъпана в зелено тишина. Върховната жреца не се показа иззад параваните на жилищната част, но младши жреци влизаха и излизаха постоянно. Лейтенанта Оун отиде на втория етаж на къщата и приседна на една орсианска възглавничка. Параван скриваше помещението от улицата и лейтенанта Оун си свали ризата. Отказа чая (истински), който й занесох. Излъчих поток от информация към нея и към „Правдата на Торен“. Нищо интересно, нормална рутина.
- Трябва да отнесе претенцията си към районната магистрата - каза лейтенанта Оун във връзка с риболовните жалби на гражданата. Усещах раздразнението й. Седеше със затворени очи, докладите от следобеда се нижеха пред вътрешния й поглед. - Този въпрос не е от нашата компетенция.
