Читать «Планината Грей» онлайн - страница 226

Джон Гришам

Ето целия пакет: (1) начална заплата от 160000 долара (малко повече от най-високото ни предложение досега, затова те моля да не го разгласяваш – не искам неприятности още от самото начало); (2) годишен бонус в зависимост от представянето и цялостната дейност на фирмата (не, двамата партньори не възнамеряват да задържат цялата печалба за себе си); (3) пълно здравно осигуряване – лекари, зъболекари, офталмолози (всичко освен ботокс и силикон на дупето); (4) отличен пенсионен план и гарантирани вноски; (5) заплащане за свръхнатовареност над 50 часа седмично (да, скъпа, права беше за това; С&Г са сигурно първата юридическа фирма в историята, която предлага плащане за извънреден труд; сериозно говоря за 50-те часа седмично); (6) три седмици платен отпуск; (7) самостоятелен кабинет и назначена от теб секретарка (вероятно и собствен правен асистент, но в момента не мога да ти го обещая); (8) повишение; не искаме хората ни да си режат гърлата, за да станат партньори, затова предвиждаме план, по силата на който всеки ще може да стане партньор след 7 до 10 години работа във фирмата.

Можеш ли да си представиш нещо по-добро? И започваш на първи юли, не на първи май.

Чакам, скъпа. Трябва да ми отговориш до седмица. Моля те.

Анди Тя препрочете писмото два пъти, принтира го и си призна мислено, че започва да ѝ писва от Анди и неговите имейли. Взе чантата си и отиде да обядва.

Стана шест следобед, преди да си тръгне и последният клиент на Мати. Саманта се разтакаваше на бюрото си, отлагаше, чакаше подходящия момент. Надникна в кабинета на Мати и попита:

– Имаш ли време за едно питие?

Мати се усмихна разбира се.

Питиетата в понеделник бяха задължително безалкохолни. Наляха си по една пълна чаша и се срещнаха в заседателната зала. Саманта плъзна последния имейл на Анди по масата. Мати го прочете бавно, остави го, усмихна се и каза:

– Ay! Страхотно предложение. Приятно е да те искат. Явно ще си заминеш по-рано, отколкото очаквах.

Усмивката ѝ беше изчезнала.

– Не съм готова да се върна, Мати. Звучи щедро, но работата е скучна – часове наред четеш, редактираш и коригираш документи. Колкото и да се стараят, не могат да разкрасят нещата и да ги представят дори като донякъде интересни. Просто не съм готова за това и едва ли ще бъда. Бих искала да остана още известно време.

Мати отново се усмихна – самодоволна усмивка, която издаваше огромно удовлетворение.

– Сигурна съм, че имаш нещо предвид.

– Е, доскоро бях стажантка доброволка. Сега валят предложения за работа, но нито едно не ме привлича. Няма да се върна в Ню Йорк, поне още не. Няма и да работя за Джарет Ландън. Твърде много прилича на баща ми. Имам едно наум по отношение на големите адвокати, които кръстосват страната с частните си самолети. Не искам кантората на Донован, обременена е с твърде много неща. Сградата е на Джеф, затова предвкусвам сериозни проблеми, ако той ми плаща, след като го познавам толкова интимно и толкова добре. Ще влезе в ролята на шеф и ще ми създава напрежение още от първия ден. Той е опасен и безразсъден, а аз искам да го отблъсна, не да се сближавам с него. От време на време се забавляваме, но това е всичко, нищо сериозно. Пък и той каза, че ще замине.