Читать «Планината Грей» онлайн - страница 228
Джон Гришам
– И за това си мислех. Не можем да се съревноваваме е твоя бивш колега в Ню Йорк, но можем да ти предложим нещо прилично за провинциална Вирджиния. С Анет получаваме четирийсет хиляди годишно, така че това е таванът. Службата може да ти плаща двайсет хиляди. А понеже ще се занимаваш е обжалването на делото “Тейт”, можем да ти отпуснем още двайсет от наследството на Донован. Какво ще кажеш?
– Четирийсет може да предизвика известно недоволство от… сещаш се кого.
– Анет ли?
– Да, нека да са трийсет и девет.
– Добре, нека да са трийсет и девет. Уговорихме се.
Мати протегна ръка през масата и Саманта я стисна.
После взе имейла от Анди и се усмихна.
– А сега да се отърва от този кретен.
Бележка на автора
За щастие, има десетки неправителствени организации, които усърдно работят във въгледобивните райони в защита на околната среда, за промяна на политиката и за правата на миньорите и на техните семейства. Една от тях е Центърът за граждански права на Апалачите в Уайтсбърг, Кентъки. Мери Кроумър и Уес Адингтън са чудесните адвокати там, които ме напътстваха, докато за пръв път обикалях тяхната област, “Гласове от Апалачите” са неукротима местна екологична група от Буун, Северна Каролина. Мат Уосън е техният програмен директор и беше великолепен източник на сведения, докато провеждах проучването си.
Благодарен съм също на Рик Мидълтън, Хейуърд Еванс, Уес Бланк и Майк Никълсън.