Читать «Планината Грей» онлайн - страница 223

Един от мъжете каза на Джеф:

– Господин Ландън би искал да ви види.

Вик сви рамене.

– Защо не? Я да разгледаме тази играчка.

– Летял съм с него – каза Джеф. – Малко по-хубаво е, отколкото със “Скайхок”.

– Голям баровец си ти! – изръмжа Вик.

Поведоха ги към рампата и към стълбичката. Джарет Ландън ги очакваше горе с широка усмивка и питие в ръка. Махна им и ги приветства с “добре дошли” във втория му дом. Саманта имаше приятелка в “Джорджтаун”, чието семейство притежаваше подобен самолет, така че не за пръв път се качваше в такова чудо. Широките седалки бяха тапицирани с плътна и хубава кожа. Всичко беше с позлатени кантове. Настаниха се около една маса, стюардесата прие поръчките им. Просто ме закарайте в Париж, искаше да помоли Саманта, и елате да ме вземете след месец.

Стана ясно, че Вик и Ландън се познават добре. Докато Джеф разказваше подробности около бягството си от планината Грей, им поднесоха питиетата.

– Искате ли нещо за вечеря? – попита Ландън, обръщайки се към Саманта.

– О, не, Джеф ме почерпи в “Тако Бел”. Преядох.

Мартинито ѝ беше безупречно. Джеф и Вик пиеха уиски с много лед. Ландън обясни, че документите излитат право за Синсинати, където в неделя ще им бъдат направени копия. В понеделник оригиналите ще бъдат върнати в Чарлстън и предадени на шерифската служба. Съдията се беше съгласил да ги прибере под ключ, докато ги прегледа. “Крол Майнинг” не бяха осведомени за тази уговорка и нямаха представа какво се случва. ФБР изцяло се беше оттеглило, поне за момента.

– Трябва ли да благодарим на приятелите си във Вашингтон за това, Саманта? – попита Ландън.

– Вероятно, не съм сигурна – отвърна тя с усмивка.

Той отпи, раздрънка кубчетата лед в чашата си и попита:

– Какви са плановете ти сега?

– Защо питаш?

– Ами няма да е зле да имам още един адвокат в екипа по делото срещу “Крол Майнинг”. Ти очевидно си запозната с него. Донован ти имаше доверие и фирмата му все още има да взема сериозни пари. Има петдесет процента вероятност “Крол” да се предадат, когато научат за документите. Не е изключено споразумение, макар и поверително. Ако действат грубо, ще ги притиснем и ще настояваме за процес. Честно казано, точно това ни се иска – спектакъл, величествено представление, двумесечна продукция, по време на която всичко лошо излиза наяве в съда. А после – показна присъда.

Малко от Донован. Малко от Маршал Коуфър.

Той се развихри:

– Има предостатъчно работа за всички ни, включително и за теб, Саманта. Можеш да се присъединиш към моята фирма в Луивил. Можеш да започнеш работа в Брейди. Можеш да поемеш кантората на Донован. Вариантите са много. Искам само да кажа, че се нуждаем от теб.

– Благодаря, господин Ландън – отвърна тя учтиво и отпи още една глътка.

Беше в светлината на прожекторите и това не ѝ допадаше.

Вик го усети и смени темата с въпроси за самолета. “Гълфстрийм”, последно чудо на техниката. Буквално неограничени възможности, лети на дванайсет хиляди метра височина, над другите. Много безшумен в небето. Разговорът постепенно замря. Ландън погледна часовника си и попита: