Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 75

Декстър отвори уста, готов да му предложи да си сменят местата. Може и да не беше най-големият почитател на Джейсън, но реши, че това е най-малкото, което може да направи при дадените обстоятелства.

Но преди да беше успял да отрони и дума, Джейсън си отиде. Декстър се сви в седалката си. Доскорошната му решителност бе напълно смазана от това, което току-що чу.

Какво очакваш, момче? — гласът на леля му отекна в главата му. — Хора като нас не са създадени за хубавите неща. Досега вече трябваше да го знаеш. Или си по-глупав, отколкото изглеждаш.

Декстър усети, че стиска облегалките за ръце толкова силно, че кокалчетата му са побелели. Как може да е такава? И още по-лошо — как може толкова години да е търпял?

Създаването на новия му живот като Супер Декстър, като че го беше освободило за известно време. Но не беше ли това още една причина да се срамува от това кой е в действителност? Защо не се беше доверил на Дейзи и на другите си приятели от университета — да го харесат заради него самия?

Декстър не знаеше колко време самообвинителните му мисли се въртяха в главата му като шеметно колело на рулетка. Вълни на малодушие, страх и отчаяние разтърсиха цялото му тяло и предизвикаха спазми на отвращение в гърлото и стомаха му.

Най-сетне Декстър осъзна, че има само един начин да спре болката. Беше време да предприеме нещо. Не можеше да продължава така. Сега, след като двата му живота се бяха сблъскали, Декстър разбра, че никога не е имало шанс да продължи дълго. Дори и да измислеше как да спаси връзката си с Дейзи, цялата история с двата му живота беше свършила.

Една част от съзнанието му се отнесе, сякаш отработените газове от самолетните двигатели я пренесоха през океана и му дадоха нов прилив на решителност. Каквото и да станеше с Дейзи, Декстър не можеше да се върне назад.

„Щом се върна у дома, ще се погрижа за всичко — закле се той. Този път знаеше, че няма да се уплаши или да промени решението си. — Ще започна със сериозен разговор с майка ми и леля Пола. Ако не ме оставят сам да си избера специалност, да контролирам живота и бъдещето си, приключвам с тях. Ще върна парите и ще се оправям сам.“

Той се почувства едновременно нервен, но и окрилен от решението си. В този момент Декстър осъзна, че най-сетне се е отърсил от страха и покорството.

Усещането беше хубаво и му даде сили да се закълне и в още нещо: „Ще накарам Дейзи да говори с мен, въпреки думите на Джейсън“, помисли си той. Тя ми дължи поне това. Поне това заслужавам.

Въпреки новопоставената си цел стомахът му отново се сви. Но Декстър си пое дълбоко дъх и погледна назад. Стига толкова отлагане. Щеше да претърси целия самолет ред по ред, докато не разбере дали се е качила. Ако беше на самолета, щеше да говори с нея и нямаше да спре, докато тя не изслушаше всичко, каквото имаше да й каже. А ако не го изслушаше, щом се върнеха в университета, щеше да я намери и да настоява за това.

Нищо чудно, че е разстроена, помисли си Декстър. Но тя е разумен човек. Ако съм честен, ако й обясня защо съм го направил, ако й разкажа живота си до срещата си с нея… Може би ще имаме шанс.