Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 73

За миг се осмели да се надява, че когато стигне реда, на който бяха местата им, ще завари Джейсън и Дейзи вече седнали там. Но това не се случи. Редът беше абсолютно празен. Декстър прехапа устни и се огледа, докато слагаше ръчния си багаж в багажното отделение над седалката. Самолетът беше голям и Декстър не виждаше хората, които вече бяха седнали назад от мястото си.

Ами ако Дейзи и Джейсън са сменили местата си, за да не се видим, помисли си той. Все пак затова се преместиха в друг хотел. А и самолетът не е пълен и сигурно без проблем са сменили местата си даже и в последната минута.

Без да се замисля, Декстър седна на мястото в средата и запази това до прозореца за Дейзи. Като барабанеше нервно по облегалката за ръце, той се взря в прибраната в облегалката на предната седалка сгъваема масичка и се опита да измисли какво да прави.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Дейзи е настояла да си сменят местата. Това беше напълно в неин стил. Декстър само трябваше да мине по пътечката и със сигурност щеше да я види.

Но докато събере смелост да го направи, стюардесите вече започнаха да затварят вратите на багажните отделения и да напомнят на пътниците да си сложат предпазните колани. Издирването на Дейзи трябваше да почака, докато излетят.

Вратата на самолета се затвори и Декстър се облегна в седалката си. Изведнъж стомахът му изкъркори толкова силно, че мъжът, който седеше от другата страна на пътеката, го погледна изненадано и след това върна вниманието си към книгата. Декстър грабна бутилката с вода, която беше оставил на седалката откъм пътеката, и отпи голяма глътка. През този ден не беше посмял да харчи пари за храна, като имаше предвид, че последните му няколко долара ще му трябват за таксито до летището. Вместо това се задоволи с полупразния плик чипс, който Джейсън беше оставил в иначе празната си хотелска стая.

„Ще стана и ще проверя самолета, след като излетим — успокои сам себе си Декстър и с леко разтреперани ръце завъртя капачката на бутилката. — Трябва да е някъде тук. Казаха, че до утре няма друг полет.“

Точно тогава забеляза суматохата около вратата на самолета. Той погледна към нея, тя се отвори и сърцето му трепна. „Дейзи…“, разтреперан си помисли той.

Вместо нея обаче влезе огромен силно запотен млад мъж. Той дишаше тежко, къдравата му коса стърчеше във всички посоки, но се усмихваше широко, сякаш беше спечелил от тотото. Въпреки тревогите си Декстър не можа да не се усмихне леко, когато закъснелият тежко тръгна по пътеката и вдигна палец на едно дете, което седеше в средната редица, няколко места пред Декстър.

Щом мъжагата седна на мястото си и изчезна от погледа, усмивката на Декстър се стопи. Вратата на самолета отново се затвори и този път Декстър предположи, че ще се отвори чак когато кацнат.

Може да е тук, някъде назад, мислеше си той. Достатъчно ми е бясна, за да си смени мястото и да пътува в пътническа класа.