Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 76

Мисълта да й каже всичко — този път без тайни и без премълчавания, го изплаши малко. Но също така го накара и да се почувства по-смел.

Декстър се усмихна. След това разкопча предпазния си колан и стана, като приклекна, за да не си удари главата, докато излезе на пътеката.

Изведнъж самолетът силно се наклони. Целият салон се наведе на една страна и се разтресе, металната конструкция тихо простена в знак на протест.

— О! — изстена Декстър, когато главата му се удари силно в багажното отделение над седалките. Пред очите му затанцуваха звезди и той сграбчи облегалката, за да не падне на пътеката.

Табелката с надпис „ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ“ мигаше и издаваше звук, а успокоителният глас на стюардесата се разнесе по озвучителната уредба.

— Дами и господа, капитанът включи табелката „Затегнете коланите“…

Декстър седна обратно на мястото си, разтривайки удареното място на главата си. Неочакваното, силно нарушение на иначе гладкия полет го смути, но не повлия на решителността му. Щеше да намери Дейзи веднага щом турбуленцията утихне.

23

— Благодаря, че ме изслуша. — Полуусмихната, Кейт хвърли бърз поглед на Декстър. — С теб се говори лесно.

— Няма защо — Декстър не си направи труд да отбележи, че той беше говорил повече от нея. Беше успял да изкопчи единствено, че неизвестно как и откъде на острова се е появил пистолет. И някой го беше употребил, за да сложи край на мъките на умиращия мъж, по негова молба.

След това Кейт категорично смени темата с въпроса защо Декстър е в джунглата по това време. Преди да се усети, той вече й разказваше житейската си история.

Кейт въздъхна и вдигна очи към звездите, които примигваха високо над дърветата.

— Странно — тихо каза тя. — Понякога е толкова трудно да се говори с хората. Дори и когато знаеш, че трябва да поговорите.

— Да — съгласи се Декстър. Той я погледна с любопитство и се запита дали е готова да се открие още малко пред него. — За кого говориш?

Тя се колеба толкова дълго, че Декстър реши, че няма да му отговори.

— За Джак — най-сетне отвърна Кейт. — Знам, че трябва да поговорим за… за едно нещо. Нещо… сложно. Но е толкова трудно да улучиш подходящия момент.

— Може би трябва да го създадеш — подхвърли Декстър. — Ако за теб е важно да говориш с Джак, просто го направи. Сигурно няма да е толкова страшно, колкото си мислиш…

— Защо смяташ, че той ще разбере? — остро отвърна Кейт, преди Декстър да беше успял да се доизкаже.

Декстър все още нямаше представа за какво говори тя, но сви рамене.

— Може и да не разбере — отвърна той. Мислите му се върнаха към собствените му проблеми вкъщи. — Но трябва да опиташ. Иска ми се аз самият да бях опитал по-настоятелно да поговоря с Дейзи.

Кейт отпусна рамене и кимна.

— Може да си прав — съгласи се тя. — Утре ще опитам да поговоря с него — тя погледна Декстър. — Извинявай. Не исках да те потискам с това.

— Не си ме потиснала — тихо каза той, обзет от самосъжаление. — Сам съм си виновен. Сега, след като всички знаят, че съм лъгал за себе си, никога повече няма да ми се доверят. Напълно ги разбирам.