Читать «Застрашеният вид» онлайн - страница 8

Арельо отново въздъхна:

— Разбирам, че това е шокиращо за теб, скъпа, и аз самият съм все още малко шокиран, нали виждаш. Но в реалния свят компромисът е нещо необходимо, иначе не можем да се движим напред. Понякога трябва да направим нещо, което никога не сме допускали, че ще направим, за да се променят нещата, разбираш ли какво имам предвид?

Фейт просто го гледаше, без да мига и без да помръдва.

— Не — успя да продума накрая. — Аз… аз не разбирам.

— Боя се, че е доста сложно — каза вяло Арельо. — За нещастие не можем да върнем времето назад. Не можем да променим този свят независимо колко много го желаем. Затова нямаме друг избор, освен да вървим напред и да търсим пътища прагматизмът да ни изведе до нашите идеали.

— Нямаме избор ли? Но избор винаги има. Можехте да изберете да продължите да се борите, нали?

— Да, наистина можех — Арельо потърка брадата си отново. — Но Айнщайн е казал, че дефиницията на лудостта е да правиш едно нещо отново и отново и да очакваш различен резултат. Ако обичайните методи са безплодни, значи е време да се потърсят нови, които може би ще работят.

— И вие имате предвид да се съсипе цялата екосистема? — Фейт сключи пръстите на ръцете си толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.

— Цялата планета е екосистема, нали така? Аз разсъждавам глобално и се опитвам да постигна добрите ефекти в максимална степен.

Фейт отвори уста, като се опита да намери думите, които биха го убедили, че прави голяма грешка. Но откри, че няма такива думи. Той бе все още нейният идол, тя все още се вълнуваше в негово присъствие, независимо че сега не мислеше като него. Освен това защо трябваше изобщо да го разубеждава? Че нали той най-добре знаеше как функционира световната природа и какво трябва да се направи, за да се оправят нещата. Освен по-голямата й сестра именно доктор Арельо бе другият човек, оформил повечето й възгледи за природата, науката и съхраняването на видовете. Сега той бе избрал да действа противно на всичките си професионални убеждения, ей така, и явно дори не го осъзнаваше.

Ужасяващи картини на задушени в химическата мръсотия риби, змии и жаби са появиха в съзнанието й и тя усети как емоциите й почват да вземат връх, заплашвайки да я залеят. Това не предвещаваше нищо добро. Целият й свят изведнъж се бе завъртял около оста си и й бе нужно време, за да се справи с положението.

Фейт рязко се изправи пред бюрото и засъбира неловко книгите си.

— Трябва да вървя — промълви, гледайки в пода. Не смееше да го погледне. — Съжалявам.

— О, мила — каза Арельо. — Надявам се, че не съм те разстроил толкова много, Фейт. Бих искал да обсъдим това по-късно с теб. Кога искаш да се видим отново?

Отговорът изскочи от устата й, преди сама да се усети.

— Никога — промълви и сълзите потекоха по лицето й, преди да успее да ги спре, като прибавиха и срам към бърканицата от гняв, страдание, смущение и възмущение, които бушуваха в нея. — Мисля, че е по-добре да помоля да ме прехвърлят при друг научен ръководител.