Читать «Застрашеният вид» онлайн - страница 10

„Срамежливостта още на никого не е помогнала да направи нищо“, почти чуваше гласа на сестра си. Гейли сигурно е казвала един милион пъти това изречение, докато Фейт беше в пубертета. „Понякога, сладурче, човек трябва да скочи и с двете крачета“.

От унеса й я извади внезапна експлозия надолу по брега. Беше твърде далеч, за да я заплаши с нещо, но тя инстинктивно отстъпи назад и заслони очи, за да види какво става в онази посока. Огромен метален къс от вече неразпознаваема част гореше в силни пламъци. По-малки парчета от него валяха като зловещ дъжд около мястото на експлозията и хората бягаха във всички посоки.

— Хей, ти там, млада госпожице, добре ли си?

Фейт се обърна и видя атлетичен червендалест мъж над четирийсет години, който тичаше към нея. Когато я доближи, димът от горящата наблизо отломка го обгърна и лицето му затрептя в странно позната форма. Тя го зяпна стресната. Миг по-късно океанският бриз отвя пушека и илюзията изчезна.

Мъжът изглеждаше загрижен.

— Ей, добре ли си? — повтори той и се вгледа в лицето й. — Може би трябва да те заведем по-далеч от газа и всичко друго, дето изтича тук. Хайде ела с мен, госпожичке.

Той сложи ръка върху раменете й я поведе по брега. Докато стигнаха в сянката на една бамбукова горичка покрай плажа, Фейт си бе възвърнала дар слово.

— С-съжалявам, че така ви зяпах — заекна тя и си даде сметка, че той сигурно бе решил, че е ранена или в шок. И нищо чудно, защото го зяпаше като идиот. — Добре съм. Просто за миг ми заприличахте на един човек, когото познавам. На стария научен ръководител на докторската ми дисертация.

— На докторската ти дисертация? — Мъжът се усмихна тъжно и прокара ръка по изтънялата си коса, черна, цялата в прах и мръсотия. — Съжалявам, сбъркал съм адреса тогава, госпожице. Аз не съм точно интелектуален тип. Едва завърших гимназия… Но сега вече ти също ми напомняш някого.

Непознатият имаше непринудено и естествено поведение, което, независимо от обстоятелствата я караше да се чувства по-свободно. Лицето му с квадратна челюст бе потно и покрито с мръсотия и пепел. Имаше две незначителни драскотини на едната буза и грозна порезна рана близо до лявото ухо. Сега, след като го разгледа по-добре, разбра, че той прилича на Арельо толкова, колкото един як бик прилича на интелигентна, но разглезена домашна котка.

Точно в този миг някаква част от разбития самолет изтрещя силно и мъжът погледна бързо натам.

— Чуй, казвам се Джордж — каза той отривисто. — Ако наистина си добре, може би и двамата трябва да отидем там и да се опитаме да помогнем.

— Аз съм Фейт — тя си пое дълбоко въздух, като се помъчи да успокои биенето на сърцето си. — Само ми кажи какво трябва да правя.

Джордж се огледа, несигурен за момент. После изражението му отново придоби твърдост и решителност.

— С багажа, Фейт, с това ще се заемем.

— С багажа ли? — Фейт помисли, че не е чула добре.