Читать «Застрашеният вид» онлайн - страница 3

— Здрасти — каза след малко непознатата с леко треперещ глас.

Фейт видя, че жената, която все още беше с гръб към нея, стои с неестествено извити рамене. Предположи, че може би притиска счупена ръка към гърдите си или някоя рана по тялото.

— Имате ли нужда от помощ? Ранена ли сте? — попита Фейт загрижено.

— Нищо ми няма.

Фейт направи крачка към нея, като все още се надяваше жената да се обърне към нея. Но тя продължаваше да стои с гръб и да я гледа враждебно над рамото си. При нормални обстоятелства Фейт щеше да разбере какво й казваха, и да се отдръпне. Но ситуацията съвсем не беше нормална.

— Къде са другите? — попита Фейт и направи още една крачка към непознатата. — Самолетът… Вие бяхте ли на самолета?

Вторият въпрос й прозвуча идиотски в мига, в който го произнесе. Откъде другаде щеше да се е взела?

Но непознатата явно не забеляза нищо.

— На брега — простичко каза тя. — Другите са на брега — тя посочи с глава надясно.

Фейт се обърна в същата посока, където през листата се процеждаха открито небе и късче хоризонт над морето.

— Благодаря — каза тя, — ще отидем ли…

Думите й секнаха, щом се обърна. Жената я нямаше. Фейт примига и се запита дали загадъчната млада жена изобщо е била там. Защо се изпари при първия удобен случай? Защо не искаше да се обърне с лице към Фейт. Какво означаваше изразът на лицето й?

Фейт реши, че отговорите на тези въпроси може би са на брега, както бе казала жената. Обърна се и се отправи бързо в указаната посока. Провираше се през бодливи клонки, преминаваше през облаци от насекоми и се движеше през влажната зеленина. Не беше лесно. Когато стигна края на джунглата, бе обляна в пот, а краката и стъпалата й бяха изподрани от камъните и другите остри останки, които бяха разхвърляни по пътя й.

Но когато отмести последното клонче и погледна пред себе си, изведнъж забрави за всичко това.

Върху широкия бряг бяха разпилени на голямо разстояние огромни парчета метал — гигантски отломки от тялото на самолета във вид на безформени късове стомана, раздробена от някой разгневен великан. Няколко парчета горяха, а димът разнасяше неприятна миризма. Белият пясък бе покрит с отломки, докъдето стигаше погледът. Огромният скелет на едно от счупените крила стърчеше високо в синьото небе. Огън и дим изпълваха от край до край пейзажа и очите на Фейт започнаха да сълзят.

Самолетът им беше катастрофирал. Не беше се приземил, както си мислеше Фейт, а се беше разбил на парчета точно тук, на брега. За известно време тя просто гледаше и се опитваше да осъзнае случилото се.

На плажа имаше и други хора — много хора. Бягаха от пушилката, опитваха се да помагат на други да избягат на безопасно разстояние, щураха се панически напред-назад. Седяха и хлипаха. Истерично крещяха нечии имена.

Някои изобщо не се движеха.