Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 184

В стаята струяха слънчеви лъчи и осветяваха мъничките прашинки във въздуха. Девлин бе чел някъде, че по-голямата част от праха всъщност представлява микроскопични останки от далечни планети. За миг се почувства така, сякаш не е на мястото си, сякаш напълно се е отклонил от обичайната орбита на нещата. Не можеше да си представи по-странна двойка в обляната от слънце дневна в „Карлайл“. Сюзън — суровата красавица. Напрегната, уязвима, руса. Джеймс — смугъл, красив, млад, силен, видимо неподдаващ се на чувства. И тримата бяха попаднали в ситуация, от която можеха да излязат с още повече опасности и кръв.

— Значи успя — каза Сюзън, когато Девлин влезе в стаята.

— За малко — отвърна той. — Как си, Джеймс?

— Рани по лицето, дланите и ръката. Но нищо сериозно.

— А ти, Сюзън?

— Чувствам се отвратително и не мога да престана да скърцам със зъби.

— Това няма да продължи вечно.

— Нима?

— Е, тази нощ всичко ще свърши. Досега успя да издържиш. Не се отказвай накрая. Трябва да си чиста, трезва и готова в десет часа.

— Зная — отвърна тя, като вдигна ръка.

Девлин се върна в спалнята и се свърза с офиса на Паркър. Когато детективът му отговори, той каза:

— Кажете ми, че хората ви са успели.

— В момента чета доклада. Струва ми се, че са открили каквото ви трябва. Удивително.

— Как? Каква е връзката?

— Един мързелив застрахователен агент. Ще го прочетете, когато дойдете тук.

— Не мога да рискувам да идвам в офиса ви. Защо не ми го пратите по някого?

— Къде?

— Оставете го на рецепцията в хотел „Карлайл“.

— Добре.

— Побързайте.

— Каква изненада.

— Паркър?

— Какво?

— Благодаря ви. Много ви благодаря.

В шест и половина Девлин влезе в „Мълхоланд драйв“ и видя, че Зитър седи на бара и пие будвайзер.

Когато детективът го забеляза, той се втренчи за миг в него и каза:

— Господи, изглеждаш ужасно.

— Трябваше да ме видиш преди два часа — отвърна Девлин.

— Какво е станало с теб? Ти дори не можеш да ходиш изправен.

— Нищо ми няма.

— Какво си се опитвал да направиш снощи, по дяволите?

— Да вбеся Кели.

— Е, успя. Направо е вън от кожата си.

— Хубаво.

— Хора като Кели са достатъчно самоуверени, за да се предават лесно, Джак — рече Зитър.

— Кели е просто долен престъпник и страхливец, ето какво е. — Девлин остави върху бара копие от доклада на Паркър. — Току-що го прочетох. Цели петнайсет страници информация за банкови сметки, корпорации, имоти и така нататък.

— И?

— От доклада става ясно, че заместник-инспектор Кели използва Робърт Уекслър като подставено лице. Уекслър е човекът, наредил да пребият брат ми.

— Точно така. Уекслър. И по какъв начин представлява Кели?

— Управлява поне дванайсет клубове и среднощни барове с помощта на няколко фиктивни корпорации и компании. Уекслър е името върху всички официални документи, но Кели е истинската сила зад кулисите. Той гарантира закрилата на незаконните заведения. Навярно се грижи и за законните. Двамата си делят печалбата.

— Имаш ли доказателства? — попита Зитър.