Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 182

Той остана вцепенен. Дарил се хвърли обратно в банята и заключи вратата.

— Мамка му! — кресна Месина. — Шибана кучка!

Членът му започна да се отпуска и той го напъха в панталоните си. После изтича до вратата и заби юмрук в нея с такава сила, че дъската се сцепи.

— Отваряй шибаната врата, иначе ще я разбия, путко такава!

В спалнята влезе Уекслър.

— Стига! — излая той.

Месина се обърна с вдигнат юмрук. Уекслър ледено процеди:

— Свали си ръката и се махни от вратата.

Месина трепереше от ярост.

— Когато ти кажа, можеш да правиш с нея каквото си поискаш, но засега ми трябва в добро състояние. Затова моля те, дръпни се от там и иди в дневната. Веднага!

Месина отпусна юмрук и с огромно усилие отстъпи от вратата. После се приближи до Уекслър.

— Ще я кълцам парче по парче, човече!

Уекслър се усмихна.

— Чудесно. Скоро ще имаш две жени, които можеш да убиеш по какъвто си искаш начин, но не сега.

Месина кимна и излезе. Уекслър се приближи до вратата и каза на Дарил:

— Веднага излез от банята.

— Онази свиня се опита да ме изнасили — извика тя. — Не съм облечена и не искам да изляза.

— Имаш три минути да се облечеш и да дойдеш в дневната — нареди Уекслър, — иначе ще го пратя пак да довърши онова, което е започнал. Три минути.

Дарил долепи ухо до вратата и се опита да чуе дали в спалнята има някой. Не чу нищо. Приближи се до мивката, наплиска си лицето и се избърса. Бързо облече мръсните си дрехи и отключи вратата. Почти очакваше да завари Уекслър или Месина, но стаята беше празна. Дарил отиде в дневната.

Уекслър седеше на дивана. Месина и Донован седяха на столове до вратата. Уекслър я погледна и каза:

— Изглеждаш ужасно.

— А ти какво очакваш?

— Лекарят не се ли погрижи за пръста ти?

— Каза, че съм щяла да го загубя, ако днес или утре не ида на ортопед.

— Ако някой тук е загубил нещо важно, това съм аз. И за това трябва да благодаря на теб и на приятелчето ти Девлин.

Дарил втренчено го погледна, опитвайки се да фокусира очите си, които като че ли не искаха да й се подчинят.

— Не зная за какво говориш — с пресъхнала уста каза тя. — Нямам нищо общо с теб или с онзи Девлин, за когото спомена. Имам нужда от дрехи, от нещо за ядене и трябва да ида на истински лекар.

— Аз определям от какво имаш нужда — рече Уекслър. — Млъкни и прави каквото ти кажа, иначе ще наредя да ти счупят нещо повече от кутрето.

Той зачака Дарил да му отговори. Тя не помръдна и не каза нищо. Уекслър кимна.

— Очевидно си ме разбрала, нали?

— Да — отвърна Дарил.

— Хубаво. — Той посочи към Донован. — Този човек ще те заведе в апартамента ти. Изкъпи се и изобщо направи каквото трябва, за да изглеждаш добре. Бъди готова за излизане към девет часа вечерта. Тогава ще те заведем на среща с господин Девлин. Разбра ли ме?

— А после какво?

— Ами после ужасното ти премеждие ще свърши и отново ще си с приятеля си.

Уекслър се изправи и тръгна към вратата.

— Ела с мен — нареди на Месина той. После се обърна към Донован: — Погрижи се за нея.

След това излезе от апартамента, последван от Месина.

Сюзън трудно успя да събуди Девлин. Спеше така дълбоко, че сякаш не беше в съзнание. Но рамото го заболя дори само от нежното й разтърсване и болката го събуди. Той вдигна ръка и без да отваря очи дрезгаво каза: