Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 185
Джон Кларксън
— Достатъчно, за да направя връзката с Кели. Тук има много информация за парични преводи от корпорацията „Колвил“ в сметки на негово име. Известно ми е, че „Колвил“ е собственост на Уекслър. Но досега не можех да свържа Кели с „Колвил“ или с Уекслър. Ето къде е доказателството — хората, с които работих по този въпрос, откриха, че приблизително половината от имотите на фиктивните корпорации са застраховани срещу пожар и дългове в една и съща компания, „Кингсбъроу иншурънс ъв Америка“. Направили са проверка на застраховките и са открили, че ползуватели на всички застрахователни полици на корпорациите са единствено Патрик Кели и Робърт Уекслър.
— Страхотно — вдигна вежди детективът. — Мисля, че манхатънската окръжна прокуратура ще се вкопчи със зъби и нокти в това, да не споменавам вътрешното министерство. И сега какво възнамеряваш да правиш с Кели?
— Ето какво. Доста изпотрошихме онези клубове, за да привлечем вниманието на ченгетата. Особено към онзи среднощен бар. Сега ще положат всички усилия, за да открият кой е собственикът. В друг случай Кели навярно би успял да се скрие зад корпорациите на Уекслър. Но след всичко това — Девлин вдигна напечатаните на машина страници, — можем да отведем полицията до Уекслър, а оттам направо при Кели.
— Значи сега Уекслър е по-скоро бреме за Кели, отколкото преимущество — рече Зитър.
— Точно така.
— И какво ще правим?
— Искам да покажеш на Кели какво сме открили.
— Защо?
— А ти защо мислиш?
— Защото искаш Кели да разбере, че когато открият Уекслър, с него е свършено.
— Правилно.
Зитър вдигна вежди.
— Държиш в ръцете си смъртната присъда на Уекслър.
— И аз смятам така. Ако Кели се освободи от Уекслър, на властите ще им е много по-трудно да стигнат до него.
— Но какво ще попречи на Кели просто да те хване и така да не позволи тази информация да стигне до ченгетата?
— Когато се срещнеш с него, ще му дадеш да разбере, че ако с мен, със Сюзън Ферленгети или с Дарил Оустън се случи каквото и да било, „Пасифик Рим“ ще се погрижи тази информация да бъде използвана и пратена на федералните власти, в нюйоркското полицейско управление, данъчната служба, манхатънската прокуратура и така нататък.
— А той откъде ще е сигурен, че и иначе няма да им я пратиш?
— Според мен е достатъчно умен, за да заплаши, че ако го направя, ще убие жените.
— Пат?
— Така изглежда.
— А може би просто ще прати всичко по дяволите и ще изтрепе всички.
— Не мисля.
— Господи, колебая се кое ти е в повече — дързостта или разумът. А и трябва да освободиш от Уекслър момичето.
— В десет часа вечерта ще се срещна с Уекслър в бара „Оук рум“ в „Плаза“. Договорихме се да разменим жените. Той получава Сюзън Ферленгети, аз получавам Дарил Оустън.
— И двамата си готвите капан.
— Точно така.
— Кой, по дяволите, ще излезе жив от това?
— Ще видим.
Възрастният детектив отпи от бирата си.
— Адски рисковано, приятел — каза той. — Уекслър няма да те остави да си тръгнеш с двете жени. А ти няма да знаеш дали Кели ще го жертва, докато главата ти е в торбата.
— Сам, просто дай този доклад на Кели, предай му каквото ти казах и остави аз да се погрижа за останалото.