Читать «Не казвай на никого» онлайн - страница 27

7

Чашите с шампанско звъняха в тон с Моцартовата соната. Арфата осигуряваше фон на приглушените разговори. Грифин Скоуп се движеше между черните смокинги и бляскавите рокли. Хората винаги го описваха само с една дума — милиардер. Иначе можеха да го наричат бизнесмен и политик, да споменават, че е висок, съпруг, дядо, седемдесетгодишен. Можеха да обсъждат особеностите му, родословието или професионалната му етика. Ала първата дума, във вестниците, по телевизията, в обикновените разговори, винаги започваше с буквата „М“. Милиардер. Милиардерът Грифин Скоуп.

Грифин беше роден богат. Дядо му бе един от първите индустриалци, баща му беше увеличил семейното състояние и Грифин многократно го бе умножил. Повечето семейни империи се разпадаха преди третото поколение. Не и тази на рода Скоуп. Това до голяма степен се дължеше на възпитанието им. Грифин например не беше завършил престижна гимназия от сорта на Екситър или Лоурънсвил като повечето си приятели. Баща му настоя не само да постъпи в общинско училище, но и избра най-близкия голям град, Нюарк, в който имаше офиси.

По онова време източната част на Нюарк не беше лош квартал — не като сега, когато никой нормален човек не минаваше дори с автомобил оттам. Той принадлежеше на работническата класа — по-скоро суров, отколкото опасен.

Грифин го обичаше.

И досега, петдесет години по-късно, продължаваше да е най-близък с приятелите си от онези училищни дни. Предаността рядко се срещаше — когато я откриваше, Грифин винаги я възнаграждаваше. Мнозина от сегашните му гости бяха негови нюаркски приятели. Някои дори работеха при него, макар че предпочиташе да не им е непосредствен началник.

Тазвечерният прием беше в чест на най-скъпата му кауза — благотворителното дружество „Брандън Скоуп“, носещо името на убития му син. Грифин бе основал фондацията с дарение от сто милиона долара. Негови приятели бързо увеличиха сумата. Той не беше глупав. Знаеше, че мнозина го правят, за да спечелят благоволението му. Ала имаше още нещо. Роден с много късмет и способности, Брандън Скоуп притежаваше почти свръхестествено обаяние, което привличаше хората.

Другият му син Рандъл беше добро момче и сега се бе превърнал в добър човек. Но Брандън… Брандън притежаваше истинско вълшебство.

Мъката отново го изпълни. Винаги я изпитваше, разбира се. Докато се ръкуваше и потупваше гостите по гърба, скръбта постоянно стоеше до него, шепнеше му в ухото, напомняше му, че са доживотни партньори.

— Чудесен прием, Гриф.

Грифин благодари и продължи нататък. Жените бяха със сложни фризури и роклите им подчертаваха прелестните им голи рамене. Те много подхождаха на многобройните ледени скулптури, любими на съпругата му Алисън, които бавно се топяха по масите с вносни ленени покривки. Моцартовата соната свърши и започна нова, този път на Шопен. Сервитьори с бели ръкавици обикаляха със сребърни подноси с малайзийски скариди, филе от Омаха и комбинации от екзотични ястия, които като че ли винаги съдържаха сушени на слънце домати.