Читать «Не казвай на никого» онлайн - страница 23

Нито една от жертвите не бе умряла бързо.

Никой не знаеше точно откъде идва У, ала според най-разпространената версия той имал жестоко детство в Северна Корея. Гандъл никога не беше го питал. Имаше нощни пътища, по които умът не биваше да стъпва — и един от тях бе тъмната страна на Ерик У. Да бе, все едно, че младежът имаше и светла страна.

Когато уви протоплазмата останала от Вик Лети в найлона, У погледна Гандъл с онези негови очи. Смъртоносни очи, помисли си Лари. Очи на дете от военен кинопреглед.

У не си беше направил труда да свали слушалките. Уокменът му не бичеше хип-хоп, рап или дори рокендрол. Той почти непрекъснато слушаше от онези успокояващи компактдискове, носещи имена като „Океански бриз“ или „Ромолящ ручей“.

— Да го закарам ли при Бени? — попита кореецът. Говореше бавно, странно мелодично, като герой от анимационна реклама.

Лари Гандъл кимна. Бени имаше крематориум. Прах при праха. Или в този случай, боклук при прахта.

— И се избави от това.

Подаде на Ерик двадесет и два калибровия пистолет. Оръжието изглеждаше малко и безполезно в огромната длан на У. Младежът намръщено го погледна, навярно разочарован, че Гандъл го е предпочел пред собствените му уникални способности, и го прибра в джоба си. При тези пистолети рядко имаше изходни рани. Това означаваше по-малко улики. Найлонът решаваше проблема с кръвта.

— По-късно — отвърна кореецът. Той вдигна трупа с една ръка, като че ли бе дипломатическо куфарче, и го изнесе навън.

Лари Гандъл кимна за сбогом. Мъките на Вик Лети не му бяха доставили удоволствие — но пък не го и съжаляваше. Всъщност всичко беше съвсем просто.

Трябваше да е абсолютно сигурен, че Лети работи сам и не е оставил следи, на които да попадне някой друг. Това означаваше да пречупи нещастника. Нямаше друг начин.

Накрая всичко се свеждаше до ясен избор — семейство Скоуп или Вик Лети. Семейство Скоуп бяха добри хора. Никога не бяха направили нищо на Вик Лети. А той се бе опитал да навреди на семейство Скоуп. Само едната страна можеше да остане невредима — невинната, добронамерена жертва или паразитът, който се опитваше да се храни с чуждото нещастие. Когато човек се замислеше, всъщност нямаше никакъв избор.

Мобифонът на Гандъл завибрира.

— Да.

— Разпознаха труповете при езерото.

— И?

— Те са. Господи, били са Боб и Мел.

Гандъл затвори очи.

— Какво значи това, Лари?

— Не знам.

— Какво ще правим?

Лари Гандъл знаеше, че няма избор. Трябваше да разговаря с Грифин Скоуп. Това щеше да предизвика неприятни спомени. Осем години. След осем години. Гандъл поклати глава. Това пак щеше да разбие сърцето на стареца.

— Аз ще уредя този проблем.

6

Тъща ми Ким Паркър е красива жена.

Винаги толкова много е приличала на любимата ми, че за мен лицето й се е превърнало в образ на по-възрастната Елизабет. Ала смъртта на дъщеря й постепенно я изпиваше. Сега лицето й беше съсухрено, почти крехко. Очите й имаха вид на кухи отвътре топчета.