Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 87

- Проследих те до тук и развалих колата ти, за да не можеш да тръгнеш. - Джеръми каза. - Чух те, че казваш че искаш да бъдеш вампир.

- Джеръми, това беше само на думи...

Той продължи, сякаш тя не беше казала нищо.

- Но това беше грешка. Върколаците са много по-добри. Ще разбереш, когато ти покажа. Луната изглежда толкова красива, когато си вълк.

О, Господи, значи това е имал предвид, когато каза че ще я защитава, че ще я накара да разбере. Той имаше предвид да я превърне в нещо, като него.

Имам нужда от оръжие.

Роуан беше казала, че среброто можеше да рани върколаците, значи старите легенди за сребърните куршуми бяха истина. Но тя нямаше сребърен куршум. Дори нямаше сребърна кама... Сребърна кама... сребърен нож...

Зад Джеръми, колата беше почти изчезнала под облаците с дим. И под пушека се виждаше червения оттенък на издигащите се пламъци.

Прекалено опасно е, Мари-Линет си помисли. Но трябва да пробвам. Никога няма да успея да се измъкна. Джеръми продължаваше да говори, гласът му беше дивашки сега.

- Нощния Свят няма да ти липсва. Всичките им глупави забрани - да не убиваме хора, да не ловуваме прекалено често. Никой не ми казва как да ловувам. Чичо ми се опита, но се погрижих за него...

Внезапно, създанието - вече не беше човек - спря да говори и се обърна рязко. Мари-Линет видя как горната му устна отново се дърпа назад, тя видя зъбите му, готови да хапят. В същия момент тя видя защо -Аш се движеше. Изправяше се, макар гърлото му да беше порязано. Оглеждаше се зашеметено. Той видя

Мари-Линет, и очите му сякаш се фокусираха. След това погледна към нещото, в което Джеръми се беше превърнал.

- Ти... разкарай се от нея! - той изкрещя с глас, който Мари-Линет никога преди не беше чувала. Глас пълен със смъртоносна ярост. Мари-Линет можеше да види как той сменя позицията си с едно бързо, елегантно движение, свивайки мускулите си, за да скочи. Но върколака скочи първи. Засилвайки се като животно -само че Джеръми все още имаше ръце, и едната му ръка се протегна към пръчката. Тя се удари странично в главата на Аш и го събори на земята. И след това я хвърли, и тя подскочи на килима от иглички.

Върколака нямаше нужда от нея, той оголваше зъбите си. Щеше да разкъса гърлото на Аш, като на коня, като на катерача...

Мари-Линет бягаше. Не към Аш. Тя не можеше да му помогне с голи ръце. Тя бягаше към колата, към облаците от дим.

О, Господи, горещо е. Моля те, нека просто стигна до там...

Тя можеше да почувства горещината по бузите си, върху ръцете си. Тя си спомни нещо от началното училище и падна на коленете си, лазейки по земята, където въздуха беше по-студен. И след това тя чу звука зад нея. Най-зловещия звук, който съществуваше - воя на вълк.

Знае какво правя. Виждал е ножа всеки път, когато отварях капачката за бензина. Ще ме спре...

Тя се хвърли сляпо в пушека и горещината, и се протегна към колата. Оранжеви пламъци излизаха от двигателя, и дръжката на вратата изгори ръката й, когато я докосна. Тя я хвана, извивайки я.