Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 5

- Ние не сме добри момичета. - Кастрел обясни моментално.

- Но се опитваме да бъдем. - Роуан каза през зъбите с в бърз отговор. На Вик тя каза, - Ние чакахме нашата пра-леля Опал да ни вземе от автобусната спирка, но не пристигна. Ще живеем във Фермата Бърдок.

- Онази стара лелка Бърдок ви е леля? - Тод каза, махайки клечката за зъби от устата си. - Този луд стар прилеп? - Вик се обърна, за да го погледне, и двамата се засмяха и разтресоха главите си.

Джейд погледна настрани от Вик. Тя зяпна носилката за котката, вслушвайки се в малките пискливи звуци, които Тайги издаваше, когато беше буден.

Тя се чувстваше само малко... неспокойно. Тя усети нещо. Дори тези типове да изглеждаха приятелски настроени, имаше нещо под повърхността. Но на нея й се спеше прекалено много и главата й беше прекалено лека - от глада, за да може да усети какво точно беше. Роуан все още изглеждаше учтива и объркана, но Кастрел погледна към дръжката на колата от към нейната страна замислено. Джейд знаеше, че тя търси дръжката. Нямаше такава.

- Прекадено лошо. - каза Вик. - Тази кола беше истински буклучарник, дори не може да се отвори задната врата отвътре.

Той грабна лакътя на Джейд толкова силно, че тя можеше да усети напрежението върху костта си.

- Сега, момичета, бъдете добри и никой няма да пострада.

Изглежда караха доста време преди Вик да проговори отново.

- Момичета, някога преди да сте били в Орегон?

Джейд премигна и промърмори отрицателен отговор.

- Има доста самотни местенца. - каза Вик. - Тук, например. Бриар Крийк беше град, в който златотърсачите се събираха, но когато златото свърши и когато железопътната линия го подмина, просто умря. Сега дивата природа си го прибира обратно.

Тонът му трябваше да впечатли, но Джейд не разбираше какво се опитваше да обясни.

- Наистина изглежда спокойно. - Роуан каза от задната седалка.

Вик направи кратък подсмъркващ звук.

- Да, ами, спокойно не беше точно това, което имах предвид. Имам предвид - вижте този път. Тези ферми са разделени от километри разстояние, нали? Ако крещите, няма да има кой да ви чуе.

Джейд премигна. Това беше странно нещо за казване. Роуан, все още учтиво завързвайки разговор, каза:

- Е, ти и Тод бихте.

- Имам предвид никой друг. - Вик каза и Джейд можеше да почувства нетърпението му. Той беше започнал да кара все по-бавно и по-бавно. Сега той отби колата настрани от пътя и спря. Паркира.

- Никой там няма да чуе. - уточни той, обръщайки се на обратно, за да погледне към задната седалка.

Джейд погледна също и видя Тод да се хили, широка ярка усмивка със зъби, впити в клечката му за зъби.

- Точно така. - каза Тод. - Вие сте тук съвсем сами с нас, затова може би ще е по-добре да ни послушате, ясно?

Джейд видя, че той стиска лакътя на едната от ръцете на Роуан, а с другата си той стискаше китката на Кастрел.

Глава втора

- Виждате ли, и двамата сме самотни мъже. - Тод каза от задната седалка. - Няма никакви момичета на нашата възраст наоколо, затова сме самотни. И когато се натъкнем на три добри момичета като вас - е, ние просто естествено искаме да ви опознаем по-добре. Ясно?