Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 33

Мад Дог Крийк... О, чудесно. Мари-Линет се намръщи.

- Знам. - Бъни подигна раменете си треперейки. - Аз не бих отишла там. Бих мислила за онова тяло през цялото време.

- Да, и аз също. Е, благодаря, Бън. Ще се видим по-късно.

Бъни огледа кожичките си критично.

- Приятен лов. - каза тя разсеяно.

Мари-Линет излезе от магазина, гледайки през горещата, смътна светлина на Август месец. Главната улица не беше голяма. Беше шепа пълна със сгради изградени от тухли и камъни от дните, в които Бриар Крийк е бил град на златотърсачи, и няколко средно високи сгради бяха боядисани в белеща се боя. Тод и Вид не бяха в никоя от тях.

Е, какво сега? Мари-Линет въздъхна. Нямаше път водещ до Мад Дог Крийк, само пътека която беше временно блокирана от треви и свлачища. И всеки знаеше, че там ставаше повече от стрелби по консерви. Ако бяха там, те вероятно ловуваха, помисли си тя. Да не споменаване пиейки, може би и дрогирайки се. Оръжия и бира. И да не забравяме и онова тяло.

Тялото беше открито мината година по това време. Мъж; турист, както можеше да се познае по раницата му. Никой не знаеше кой беше той или как е умрял - трупът беше прекалено разкъсан и надъвкан от животните, за да се разбере. Но хората говореха за дух, витаещ около Мад Дог Крийк миналата зима. Мари-Линет въздъхна отново и влезе в кабината на колата си.

Колата беше много стара, беше ръждясала, изкарваше някой обезпокоителни звуци, когато ускоряваше, но беше нейна, и Мари-Линет правеше всичко по силите си, за да я опази в движение.

Тя я обичаше, защото имаше много място отзад, където да държи телескопа си.

В единствената бензиностанция в Бриар Крийк, тя изкара нож за плодове изпод седалката си и се залови за работа, молейки се на ръждясалата капачка на газта.

Малко по-нагоре... почти, почти... сега извий...

Капачката се отвори.

- Някога да си обмисляла да навлезеш в бизнеса за безопасност? - чу се глас зад нея. - Със сигурност би пробила.

Мари-Линет се обърна.

- Здрасти, Джерами.

Той се усмихна - усмивка която личеше предимно в очите му, които бяха кафяви с невероятни тъмни сенки.

Ако щях да си падам по някой - а аз не си - щеше да е по някой като него. Не по голяма руса котка, която си мисли че може да избира приятелите на сестрите си.

Беше теоретично казано - Джерами не излизаше с момичета. Той беше самотник.

- Искаш ли да погледна под капака? - той обърса ръцете си в парцал.

- Не, благодаря. Тъкмо проверих всичко миналата седмица. - Мари-Линет започна да помпи бензин.

Той взе гумена миячка за прозорци и една спрей бутилка и започна да мие предното стъкло.

Движеният му бяха пъргави и внимателни, а лицето му беше напълно делово.

Мари-Линет трябваше да преглътне смеха си, но тя оценяваше че той не се смееше на жалкото стъкло и ръждясалите чистачки. Тя винаги имаше странно приятелско чувство към Джерами. Той беше единствения човек в Бриар Крийк, който изглеждаше малко заинтересован от астрономията - беше й помогнал да построи Слънчевата Система в осми клас, и естествено той беше гледал миналогодишното лунно затъмнение с нея.