Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 25

Мари-Линет беше слисана.

Тя се обърна и погледна назад, главата й се въртеше. Когато стигнаха до пътя, тя каза:

- Марк, какво стана, когато отиде в градината?

Марк изглеждаше замислен.

- Какво имаш предвид под “какво стана”? Нищо не стана.

- Огледа ли разровеното място?

- Не. - Марк каза късо. - Джейд беше в градината, когато отидох там. Нямаше как да огледам каквото и да е било.

- Марк... тя беше ли там през цялото време? Джейд? Тя влезе ли в къщата? Или някой от другите момичета излезе ли?

Марк изсумтя.

- Дори не знам как изглеждат другите момичета. Единствената която видях, беше Джейд и тя беше там през цялото време. - той я погледна мрачно.

- Не си все още настроена на криминална вълна, нали?

Мари-Линет не отговори. Тя се опитваше да събере разпилените си мисли.

Не мога да повярвам. Но тя го каза. Нареждания за козите. Преди леля й да отиде на ваканция. Но Роуан не знаеше за козите преди да й кажа. Мога да се закълна, че не знаеше. И аз бях толкова сигурна, че тя ме мотаеше с всичко това за ваканцията... Добре, може и да съм грешала. Но това не значи, че Роуан казваше истината. Може би са измислили историята преди тази нощ и Роуан е просто некадърна актриса. Или може би...

- Марк, това ще ти прозвучи лудо... но Джейд нямаше мобилен телефон или нещо подобно, нали?

Марк замръзна и погледна към Мари-Линет бавно и този поглед казваше много повече от думите му.

- Мари-Линет, какво не е наред с теб?

- Роуан и Кастрел ми казаха, че г-жа Би е на ваканция. Че тя внезапно решила да отиде на ваканция, когато те пристигнали в града.

- И? Джейд каза същото нещо.

- Марк, г-жа Би живее тук от десет години и тя никога не е заминавала на ваканция. Никога. Как ще отиде сега, когато племениците й тъкмо се преместиха да живеят при нея?

- Може би защото те ще могат да пазят къщата, докато я няма. - Марк каза с поразяваща логика.

Точно каквото беше казала Роуан. Внезапно чувство на параноя обля Мари-Линет, като някой, който осъзнава, че всички около него са заговорници, всички в една конспирация. Тя щеше да му каже за козите, но сега не искаше.

О, осъзнай се момиче. Дори Марк мислеше логично. Най-малкото, което можеше да направиш, е поне да мислиш рационално преди да отидеш при шериф Акърс.

Фактът е че, Мари-Линет си каза, напълно честно, че се паникьоса. Имаше предчувствие за тези момичета по някаква причина, и след това напълно забрави логиката. Дори не намери някакви доказателства. Избяга. Едва ли можеше да отиде при шерифа и да каже, че смяташе момичетата за подозрителни, защото Роуан е имала зловещи крака. Нямаше никакви доказателства.

Нищо освен... Тя изръмжа вътрешно.

- Всичко опира до това, което е в градината. - каза тя на глас.

Марк, който беше вървял до нея мълчейки, сега спря.

- Какво?

- Всичко опира до това, отново. - Мари-Линет каза със затворени очи. - Трябваше само да погледна онова разровено място, когато имах възможност, дори и Джейд да ме беше видяла. Това е единственото истинско доказателство... затова трябва да видя какво има там.

Марк клатеше главата си.