Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 2

Беше го променило, да бъде сам в камера, където майка му не е можела да го докосне. Когато излезе, той беше срамежлив и постоянно се държеше да ръката на майка си. И за години не можеше да спортува като останалите деца. Беше преди много време - Марк щеше да е в начален клас в гимназията тази година, но той беше все още срамежлив. И когато искаше да се защити, направо отхапваше главите на хората. Мери-Линет се надяваше едно от новите момичета да е точно за него, да го успокои малко, да му придаде самоувереност. Може би тя можеше да го уреди някак.

- За какво си мислиш? - Марк попита подозрително.

Мери-Линет осъзна, че той я зяпаше.

- За това, че видимостта ще бъде много хубава тази вечер. - каза тя сляпо. - Август е най-добрият месец за наблюдаване на звездите, въздухът е толкова топъл и неподвижен. Хей, ето я първата звезда, пожелай си нещо.

Тя посочи ярката точка светлина над южния хоризонт. Проработи, Марк се разсея и погледна също.

Мери-Линет зяпна задницата на тъмната му глава. Ако ще помогне, ще пожелая романтична връзка за теб, помисли си тя. Бих си го пожелала за себе си също, но какъв ще е смисълът? Никъде наоколо няма човек, с когото искам да съм романтична.

Никой от момчетата в училище... освен може би Джерами Ловет, разбира защо тя беше толкова заинтересувана от астрономията, или какво чувстваше към звездите. През повечето време Мери-Линет не се интересуваше, но понякога тя чувстваше смътен сърбеж в гърдите си. Нужда за. споделяне. Ако имаше желание, то би било за това да има някого,с когото да споделя нощта.

Е, както и да е. Не помагаше да дълбаеш в раните. И освен това, макар че не искаше да каже на Марк на какво си пожелава - беше планетата Юпитер, а не беше звезда.

Марк разтърси главата си, докато погледът му се насочваше към един отровен храст. Той би трябвало да се извини на Мери-Линет преди да тръгне, не му харесваше да е лош с нея. Всъщност, тя беше единственият човек, към когото той се опитваше да се държи прилично.

Но защо тя винаги се опитваше да го оправи? Да си пожелава неща по звезда. И Марк не беше си пожелал нищо. Той си помисли, ако си пожелавах нещо, което не правя, защото не съм суеверен и глупав, щеше да бъде за нещо вълнуващо наоколо.

Нещо диво, Марк си помисли и почувства леко треперене, докато слизаше надолу по хълма в тъмнината. Джейд гледаше спокойно брилянтната точка над южния хоризонт. Беше планета, тя знаеше. За последните две нощи тя я беше гледала как се движи по небето, съпроводена от мънички светлини, които трябва да са били луните й. Откъдето идваше, никой нямаше навика да пожелава на звезди, но тази планета изглеждаше като приятел - пътешественик, точно като нея. Докато Джейд я наблюдаваше тази вечер, тя почувства надежда да се надига в нея. Почти желание.

Джейд трябваше да си признае, че те не бяха близо до много обещаващо начало. Нощният въздух беше прекалено тих, нямаше най-малкия звук от идваща кола. Тя беше уморена и притеснена и започваща да бъде много, много гладна.