Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 18

- Не мислиш, че наистина са убили старицата.

- Не. - Мари-Линет каза прямо. - Просто искам да върна света на мястото му.

- Искаш какво?

- Знаеш как се чувстваш, когато можеш да виждаш как света изглежда около теб, но доста често се питаш, 'О Господи, ами ако е различно?', като 'Ами ако съм осиновена и хората, които мисля, че са ми родители, не са ми родители?' И ако беше вярно, щеше да промени всичко, и за минута не знаеш какво е реално. Е, точно така се чувствам сега, и искам да се отърва от това чувство. Искам стария си свят.

- Знаеш ли кое е най-лудото нещо? - Марк каза. - Мисля, че те разбирам.

Когато стигнаха до Фермата Бърдок, беше напълно тъмно. Пред тях, на запад, звездата АгсШгиз изглежда висеше над къщата, блестяща в леко червено.

Мари-Линет не си направи труда да се занимава с разнебитената порта. Тя отиде до мястото зад боровинковите храсти, където оградата беше паднала.

Фермата беше точно като тяхната, но беше в много Викториански стил.

Мари-Линет смяташе, че извивките и формите на миди правиха къщата по ексцентрична, като г-жа Бърдок. Точно сега, докато гледаше към един от прозорците на втория етаж, сянка от движеща се фигура падна върху прозореца.

Добре, Мари-Линет си помисли. Поне знам, че някой си е вкъщи.

Марк започна да изостава, докато вървяха надолу по пътеката към къщата.

- Каза, че мога да се скрия.

- Добре. Правилно. Виж, защо не вземеш тези ножици и да заобиколиш отзад...

- И да погледна гроба на Саскуоч, докато съм там? Може би да го поразровя? Няма да стане.

- Хубаво. - Мари-Линет каза спокойно. - Тогава се скрий някъде тук и се надявай да не те видят, когато се появят на вратата. Поне с ножиците имаш извинение да си отзад.

Марк я погледна горчиво и тя знаеше, че е спечелила. Когато започна да се отдалечава, Мари-Линет каза:

- Марк, внимавай.

Марк само помаха с ръка към нея, без да се обръща.

Когато вече не се забелязваше, Мари-Линет почука на входната врата. След това звънна на звънеца, който не беше с бутон а с връвчица. Тя можеше да чуе шумолене от вътре, но никой не отвори.

Тя чукаше и звънеше по-ожесточено. Всяка минута тя очакваше вратата да се отвори и да разкрие г-жа Би, дребничка, със силен глас, синя коса, облечена в стара памучна рокля. Но това не се случи. Никой не излезе.

Мари-Линет спря да бъде учтива и започна да тропа по вратата с една ръка и да звъни на звъна с другата. Беше някъде към вредата на това безумие от чукане и звънене, когато тя осъзна, че беше изплашена. Наистина изплашена. Светът й се въртеше. Г-жа Бърдок рядко напускаше къщата.

Тя винаги отговаряше на вратата. А Мари-Линет беше видяла със собствените си очи, че имаше някой вътре. Тогава защо не отговаряха?

Сърцето на Мари-Линет биеше учестено. Чувстваше сякаш пада в голяма пропаст.

Трябва да се махна оттук и да звънна на шериф Акърс. Негова е работата да знае какво да прави в ситуация като тази. Но беше трудно да се довери на бащата на Тод. Тя изля паниката и раздразнението си върху вратата.