Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 17

- Това са извънземните! - Марк изкрещя моментално и падна на земята, докато въртеше чинията аис.

- Няма извънземни. - Мари-Линет каза. - Знаеш ли колко далече трябва да пътуват малките зелени човечета - и няма такова нещо като светлина скорост. Защо хората трябва да си измислят неща, когато вселената е просто, просто пълна с невероятни неща, които са истински... - тя спря. Семейството й я наблюдаваше сякаш нещо й има. - Всъщност Тод и Вик вероятно просто са били ограбени. - каза тя и сложи чинията си и чашата в мивката.

Баща й се намръщи леко. Клаудия нацупи устните си. Марк се ухили.

- В много реален и буквален смисъл. - каза той. - Надяваме се.

Когато Мари-Линет се връщаше в семейната стая, мисълта й се върна в главата.

СЬ^1о^ит Коай беше точно до КаЬпе1а, пътят, на който нейната собствена къща беше. Пътят, на който беше и къщата на г-жа Би. Разстоянието между Фермата на Бърдок и СЬ^1о^ит беше само две мили.

Не можеше да има някаква връзка. Освен ако момичетата са заравяли малкото зелено човече, което е отвлякло Вик и Тод.

Но я безпокоеше. Две много странни неща да се случат през една и съща нощ, в един и същ район. В малък, тих район, в който никога нищо вълнуващо не се случва.

Знам, ще се обадя на г-жа Би. И тя ще бъде наред и това ще докаже, че всичко е наред и аз ще мога да се смея на всичко това.

Но никой не отговори на телефона в къщата на Бърдок. Той звъня ли звъня.

Никой не го вдигна, а гласовата поща не се включи. Мари-Линет затвори, чувствайки се непоколебима, но странно спокойна. Тя знаеше какво трябва да направи сега.

Тя хвана Марк, когато той се качваше по стълбите.

- Трябва да говоря с теб.

- Виж, ако е заради уолкмена ти...

- А? Свързано е с нещо, което трябва да направим тази нощ. - Мари-Линет го погледна. - Какво за уолкмена ми?

- Ъм, нищо. Абсолютно нищо.

Мари-Линет изръмжа, но не каза нищо.

- Слушай, трябва да ми помогнеш. Миналата нощ видях нещо странно, когато бях на хълма... - обесни тя, колкото се може по-кратко. - И сега още странни неща с Тод и Вик. - каза тя.

Марк клатеше глава, гледайки я с нещо като съжаление в погледа.

- Мер, Мер. - каза той мило. - Наистина си луда, нали знаеш.

- Да. - каза Мари-Линет. - Няма значение. Все пак ще отида там тази вечер.

- За да правиш какво?

- Да проверя нещата. Просто искам да видя г-жа Би. Ако поговоря с нея, ще се чувствам по-добре. И ако мога да разбера какво е заровено в градината, ще се чувствам още по-добре.

- Може би са заравяли Саскуоч. Онова правителствено проучване в Кламатс никога не го откри, нали знаеш.

- Марк, длъжник си ми заради уолкмена. За каквото и да се е случило с уолкмена ми.

- Ъх... - Марк въздъхна, след това промърмори с нежелание. - Добре, длъжник съм ти. Но отсега ти казвам, няма да говоря с тези момичета.

- Ти не трябва да говориш с тях. Дори не трябва да ги виждаш. Има нещо друго, което искам да направиш. Слънцето тъкмо залязваше. Бяха вървели по този път хиляди пъти, за да стигнат до хълма на Мари-Линет -единствената разликата тази вечер беше, че Марк носеше чифт градинарски ножици и Мари-Линет махна червеното затъмнение от фенера си.