Читать «Таен вампир» онлайн - страница 70

Беше невероятно, като се има предвид последното й заспиване, как успя въобще да затвори очи. Но успя.

Беше със своята сродна душа, така че, какво можеше да стане? Нищо не можеше да я нарани тук.

****

Фил имаше проблеми със затварянето на очите си.

Всеки път щом го стореше, виждаше Попи. Попи, заспала в ковчега, Попи, гледаща го с втренчен котешки глад. Попи, вдигаща глава от гърлото на онзи тип, изцапана все едно бе яла плодове. Тя вече не беше човек. И въпреки, че през цялото време той знаеше, че тя няма да бъде, това не правеше факта по-лесен за приемане. Той не можеше- не можеше- да намери извинение за скачане на хората и разкъсване на гърлата им за вечеря. Не бе сигурен, че и омагьосването и хапането на хората, след което хипнотизирането им да забравят, е по-добро. Цялата система бе страшна на едно дълбоко ниво.

Може би Джеймс бе прав, че хората не могат да приемат, че има някой по-горен в хранителната верига. Бяха загубили връзка с пещерните си предшественици, които знаеха какво е да бъдеш преследван. Мислеха си, че цялото това нещо е останало в миналото. Филип можеше да им каже две-три неща. Долната граница бе, че той не можеше да приеме, а Попи не можеше да се промени. Единственото, което правеше това поносимо, бе че някак той все пак я обичаше.

****

Попи се събуди в тъмната, със спуснати пердета, стая на другата сутрин, за да открие другата половина на леглото празна. Не бе разтревожена. Инстинктивно се протегна с ума си и...ето. Джеймс бе в кухничката.

Тя се почувства...енергична. Като кученце, което се бори да се втурне в полето. Но когато влезна в хола, усети, че силите й са по-слаби. И очите й се затвориха. Примигна срещу болезнената светлина от прозореца.

-Слънцето – каза Джеймс. – Потиска всички сили на вампирите, помниш ли? – отиде до прозореца и дръпна завесите - бяха от черния тип, като тези в спалнята. Късното следобедно слънце бе премахнато. – Това ще помогне малко, но е по-добре да останеш днес тук докато не се стъмни. Новите вампири са по-чувствителни.

Попи хвана нещо зад думите му.

-Излизаш ли?

-Трябва – той направи гримаса – Забравих, че братовчед ми Аш има да показва нещо тази седмица. Трябва да отида при родителите си за да го срещна.

-Не знаех, че имаш братовчед.

Той трепна отново.

-Всъщност имам доста. На изток в безопасен град са - цял град, контролиран от Нощния Свят. Повечето от тях са добре, освен Аш.

-Какво му е на него?

-Луд е. Студенокръвен, безмилостен---

-Звучиш като Фил, когато те описва.

-Не, Аш е истински. Последният вампир. Не се интересува от никой, освен себе си, и обожава да прави проблеми.

Попи бе готова да обича всички братовчеди на Джеймс, само заради него, но трябваше да се съгласи, че Аш наистина звучеше опасен.

-Засега няма да доверя на никой за теб – каза Джеймс – а пък на Аш съвсем. Просто ще кажа на родителите си, че той не може да дойде тук.

„Ами после, какво ще правим?” помисли си Попи. Не можеше да се крие вечно. Тя принадлежеше на Нощния Свят - макар че той не би я приел.