Читать «Таен вампир» онлайн - страница 50

- „Структура от тишина”... не. Прекалено повтарящо се. – каза Попи докато претърсваше купчината. –

Дълбока гора..не. Прекалено хипер. Нуждая се от нещо за фон.

- Как ти се струва това? – Джеймс хвана един диск и Попи го погледна. Музика, за да изчезне с нея.

Разбира се. Беше перфектно. Попи взе диска и откри че Джеймс я гледаше. По-принцип ставаше въпрос за музика за фон като „Боклук от ново поколение”

-Разбираш го – каза спокойно.

- Да, но ти няма да умреш Попи. Не подготвяш слой от смърт.

- Но ще си отида. За да се променя – Попи не можеше да го обясни точно, но нещо в нея й казваше, че прави правилното решение. Погребваше стария си живот. Беше тържествен случай, преминаване.

И, разбира се, никой от тях не го спомена, но и двамата знаеха че можеше да умре.Джеймс беше много близък с някои хора да не могат да преминат през промяната. Фил се върна със свещи, Коледни свещи, спешни, парфюмирани.. Попи ги разпространи из цялата стая и ги запали. Сама отиде до банята, за да облече най-добрата си риза. Фланела с малки щамповани ягоди.

„Представи си” – си мислеше когато излезе от банята – „Това е единственият път в който влизам в тази стая. И последният път, в който отварям вратата на тази стая.”

Стаята беше прекрасна. Леката светлина на свещите й придаваше аура на святост, на мистерии. Музиката беше свръхестествена и сладка, Попи счете, че може да падне на нея завинаги, както и в съня си.

Попи отвори гардероба си и използва една закачалка като бухалка, за да свали една плюшена играчка от перваза.Занесе я на леглото и я сложи до купчината от възглавници. Може би беше глупаво, може би беше бебешко , но тя го искаше с нея.

Седна на леглото и погледна Джеймс и Филип.

И двамата я погледнаха. Фил беше очевидно умопобъркан, докосвайки устата си, за да спре треперенето.

Джеймс също беше тъжен, макар че само някой, който го познаваше толкова добре както Попи, би могъл да го забележи.

- Добре е – каза им Попи – Не го ли виждате? Добре съм, защото няма причина вие да не сте добре.

И странното беше, че беше истина. Тя беше добре. Чувстваше се спокойна и ясна сега, сякаш всичко се

беше превърнало в нещо много просто. Тя виждаше пътя си, и всичко, което трябваше да направи, беше да го следва. Стъпка по стъпка Фил дойде да докосне ръката й.

- Как работи това? – Попита Джеймс внезапно.

-Първо ще разменим кръв – каза Джеймс, говорейки към Попи. Гледайки само нея – Не е нужно да е много.Вече е на границата да се промени. След това двата типа кръв ще се борят в своята последна война, ако разбираш какво искам да кажа – той се усмихна леко и болезнено, и Попи се съгласи.

- Докато мине ще се чувстваш все повече и повече слаба. И тогава...ще заспиш.

Промяната ще се осъществи докато спиш.

-И кога ще се събудя? – Попи попита.

- Ще направя нещо като хипнотизиране. Ще ти кажа кога да се събудиш, кога ще дойда за теб. Не се притеснявай за това. Всички детайли са под мой контрол. Всичко, което трябва да направиш, е да си починеш.

Фил прекарваше нервно пръстите през косата си, сякаш прекарваше всички детайли, които той и Джеймс щяха да се сражават.