Читать «Таен вампир» онлайн - страница 51

- Чакай малко – каза почти ръмжейки – когато.. казваш запаля.. ще изглежда..?

-Мъртва – му помогна Попи, когато гласът му замлъкна

Джеймс му посвети един студен поглед .

-Да, вече говорихме за това.

-И тогава..хайде наистина ли? Какво ще стане с нея?

Джеймс го гледаше

- Добре – каза Попи меко – Кажи му го.

-Знаеш какво ще стане – каза през зъби на Фил – Не може да изчезне просто така. Полицията ще ни преследва и тези от Нощния свят също, търсейки я. Не. Трябва да изглежда, че е починала заради нормална причина, което значи, че всичко трябва да стане така, сякаш е умряла.

Болното лице на Фил не беше неговата лесна страна.

-Сигурен ли си, че няма друг начин?

- Не – каза Джеймс.

Фил прехапа устните си.

-О, Боже..

Попи също не искаше да мисли много за това. Каза хищно:

- Преодолей го Фил. Трябва да го направиш. И помни, ако не стане сега, ще стане в рамките на няколко седмици - но наистина.

Фил се облягаше на рамките на леглото толкова силно, че кожата му беше бяла. Но го беше разбрал, и нямаше друг, който можеше да се контролира по-добре от Фил.

-Права си – каза слабо с духа на старата си способност. – Добре, ще го преодолея.

-Тогава да започваме – каза Попи, поддържайки спокойния си глас. Сякаш се занимаваше лесно с това.

Джеймс каза на Фил:

-Не искаш да виждаш тази част. Отиди да гледаш телевизия.

Фил се поколеба, след това прие и си тръгна.

-Едно нещо – каза Попи на Джеймс, докато се придърпваше към средата на леглото. Все още се опитваше отчаяно да сънува нормално – След погребението.. добре ще съм заспала. Нали? Няма да се събуждам.. знаеш. В моя страхотен ковчег – погледна го – Защото съм малко колстрофобична.

-Няма да се събудиш там – каза Джеймс – Попи, няма да позволя да ти се случи нищо. Вярвай в мен. За всичко съм помислил.

Попи се съгласи. „Вярвам ти” – помисли си.

Тогава протегна ръцете си към него.

Той докосна врата й, за да отхвърли брадичката й назад. Докато кръвта излизаше от нея, почувства ума му да задълбава в нейния.

„Не се притеснявай, Попи. Не се страхувай” – всичките му мисли бяха от защита. И дори само да потвърждаваше, че има нещо, от което да се страхува, че нещо можеше да излезе лошо, Попи се почувства спокойна. Директното чувство на любов я успокояваше, изпълваше я със светлина.

След малко почувства голямото, тежко и дълбоко пространство. Сякаш хоризонта се беше пръснал до безкрайност за миг. Сякаш беше намерила ново измерение. Сякаш нямаше лимит и граници за това, което може да направят заедно.

Чувстваше се... свободна.

„Замайвам се” – помисли си. Можеше да усети как припадаше в ръцете на Джеймс. Свивайки се като едно цвете.

„Взе достатъчно” – каза Джеймс през телепатичната им връзка. Животинската топлина на устните му върху шията й я накара да се възвърне.

-Сега е твой ред.

Този път не си преряза китката. Свали си тениската и с един бърз и импулсивен жест си направи разрез с нокътя върху шията си.

„Ох” – помисли си Попи. Бавно, почти покланяйки се, се наклони напред. Ръката на Джеймс поддържаше главата и. Попи се обгърна в прегръдката му, чувствайки голата му кожа през фланелената си риза.