Читать «Таен вампир» онлайн - страница 4

Попи се сгърчи неудобно. В реда на нещата, болката никога не си отиде. Някак си, от вълнението от дейностите по случай края на годината, тя успяваше да я пренебрегва, и до сега тя беше свикнала да работи с нея.

- От части. – приспособи се тя. – Но…

Това беше достатъчно за майката на Попи. Тя даде на Попи малка прегръдка и се отправи към кухнята.

- Знам че не обичаш доктори, но ще обадя на доктор Франклин. Искам да те прегледа. Това не е нещо което можем да игнорираме.

- О, мамо, ваканция е…

Майка й покри частта на слушалката където беше микрофона.

- Попи, това не е нещо на което може да не му се обърне внимание. Отиди и се преоблечи.

Попи изстена, но знаеше че няма смисъл. Тя кимна на Джеймс, който наблюдаваше необикновено от средна дистанция.

- Нека поне да изслушаме диска преди да тръгна.

Той погледна диска, сякаш го е получил, и остави картонената кутия с мляко. Филип ги последва в коридора.

- Хей, човече, изчакай тук докато се преоблече.

Джеймс една се обърна.

- Намери си живот, Фил. – каза той почти разсеяно.

- Просто си дръж ръцете далеч от сестра ми, камило.

Попи просто поклати глава, когато влезе в стаята си. Сякаш Джеймс го беше грижа от това да я види разсъблечена.

Само ако, помисли си тя мръсно, само ако измъкна чифт панталони от чекмеджето. Тя пристъпи напред, все още с треперещи ръце. Джеймс беше най-добрият й приятел, нейният много повече от най-добър приятел, и тя беше негова. Но той никога не показваше дори малко желание да сложи ръцете си върху нея.

Понякога тя си мислеше дали той наистина осъзнаваше че тя беше момиче. Някой ден ще го накарам да види, помисли си тя, и остави вратата за него.

Джеймс влезе вътре и й се усмихна. Беше усмивка която другите хора рядко виждаха, не подигравателна или иронична гримаса, но хубава малка усмивка, леко извита.

- Съжалявам за нещото с доктора. – каза Попи.

- Не. Трябва да отидеш. – Джеймс й даде остър поглед.

- Знаеш че майка ти е права. Това продължаваше твърде дълго. Изгуби тегло. Държи те будна посред нощ…

Попи го погледна, сепнато. Тя не беше казвала на никого как болката беше най-лоша през нещо, нито дори на Джеймс. Но понякога Джеймс просто знаеше нещата. Сякаш можеше да прочете мислите й.

- Просто знам, това е всичко. – каза той, и след това му даде закачлив поглед през рамо, докато тя го наблюдаваше. Той отвори диска.

Попи се сви и се свлече на леглото си, гледайки към тавана.

- Както и да е, бих искала мама да ме остави да имам поне един ден ваканция. – каза тя. Тя изви врата си за да погледне Джеймс неловко. – Бих искала да имам майка като твоята. Моята винаги се притеснява и се опитва да ме оправи.

- А моята наистина не я е грижа дали ще се прибера или ще замина. Коя е по-лоша? – каза огорчено Джеймс.

- Родителите ти ти позволяват да имаш свой апартамент.

- В сграда която те притежават. Защото е по-евтино да наемат мениджър. – Джеймс поклати главата си, погледа му върху диска който поставяше в плеара. – Не критикувай родителите си, хлапе. Ти си по-щастлива от колкото си мислиш.