Читать «Таен вампир» онлайн - страница 2

- Клиф е на работа. Майка се облича. По-добре да хапнеш нещо или тя ще изпадне в твоето състояние.

- Да, да… - Попи отиде на пръсти да тършува в шкафа. Откривайки кутия с Фростед Флейкс* (*Превод от английски: Frosted Flakes – зърнена закуска), тя тръсна ръката си и възхитително извади един флейкс* (*парченце зърнена закуска). Тя го изяде суров.

Не беше толкова лошо да си нисък и приличащ на елф. Тя направи няколко танцувални стъпки към хладилника, тръскайки кутията със зърнената закуска в ритъм.

- Аз съм… секси фея! – тя пееш, тропайки в ритъм.

- Не, не си. – каза Филип, с опустошително спокойствие. – И защо не сложиш някакви дрехи?

Държейки вратата на хладилника отворена, Попи погледна на долу към себе си. Тя носеше огромна тениска с която спеше. Покриваше я като мини-рокличка.

- Това са дрехи. – каза тя спокойно, взимайки си диетична кола от хладилника.

Имаше почукване на кухненската врата. Попи видя кой е през паравана.

- Здрасти, Джеймс! Влизай!

Джеймс Расмусен влезе, сваляйки своите Рей-Банс* (Превод от английски: Ray-Bans – марка слънчеви очила). Наблюдавайки го, Попи се почувства странно както винаги. Нямаше значение че тя го виждаше всеки ден, на практика, от десет години. Тя все още чувстваше силно туптене в гърдите си, нещо между сладост и болка, когато го виждаше за първи път всяка сутрин. Не беше само неговият разбойнически добър външен вид, който винаги смътно й напомняше за Джеймс Дийн. Той имаше копринена кестенява коса, финно, интелигентно лице, и сиви очи, които редуваха горещина и студ. Той беше най-красивото момче в гимназия Ел Камино, но това не беше точно това на което Попи отговаряше. Беше нещо вътре в него, нещо мистериозно, неудържимо, и винаги недостижимо. Караше сърцето й да бие силно и кожата й да изтръпва.

Филип се чувстваше по друг начин. Щом Джеймс влезе вътре, той се стегна и лицето му стана студено.

Електрически неприязън се носеше между двете момчета.

Тогава Джеймс се усмихна леко, сякаш реакцията му го развесели.

- Здрасти.

- Здрасти. – отвърна Фил, не отпускайки се и за миг. Попи имаше силното чувство че ще я облече и ще я хвърли в стаята. Филип винаги прекаляваше със защитничеството си като брат когато Джеймс беше наоколо.

– Е, как са Жаклин и Микаела? – добави мръсно.

Джеймс се замисли.

- Е, не знам наистина.

- Не знаеш? О, да, ти винаги оставяш приятелките си преди лятната ваканция. Оставяйки те да маневрираш свободно, нали?

- Разбира се. – каза безизразно Джеймс. Той се усмихна.

Филип го погледна с нескрита омраза.

Попи, от своя страна, беше обзета от веселие. Довиждане, Жаклин. Довиждане, Микаела. Довиждане дълги, елегантни крака на Жаклин и невероятни пневматични гърди на Микаела. Това щеше да бъде страхотно лято.

Много хора смятаха връзката на Попи и Джеймс за платонична. Това не беше вярно. Попи знаеше от години че щеше да се омъжи за него. Беше една от двете нейни най-големи амбиции, другата беше да види света. Тя просто не беше уведомила Джеймс все още. Сега той все още мислеше че харесва дългокраки момичета с модерни маникюри и италиански гърди.