Читать «Таен вампир» онлайн - страница 6

Попи не разбираше как някой може да чуе някой да идва – музиката беше силно и коридора беше с килим.

Но момент по-късно майка й отвори вратата.

- Добре, скъпа. – каза тя настръхнало. – Доктор Франклин каза да отидеш. Съжалявам, Джеймс, но ще трябва да отведа Попи.

- Няма проблем. Мога да се върна отново следобед.

Попи знаеше кога е победена. Тя позволи на майка си да я завлече до гаража, игнорирайки мимиките на Джеймс, как някой получава инжекция.

Час по-късно тя лежеше на примерната маса на доктор Франклин, погледа й учтиво на една страна, докато нежните му пръсти опипваха коремната й област. Доктор Франклин беше висок, сух и посивял, с въздуха селски лекар. Някой на когото можеш да се довериш напълно.

- Болката е тук? – каза той.

- - Да…, но един вид се премества към гърба ми. Или просто имам някой разтегнат мускул там или нещо…

Нежните, проучващи пръсти се придвижиха, след това спряха. Лицето на доктор Франклин се промени. И някак си, в този момент, Попи знаеше че това не е разтегнат мускул. Не беше разстроен стомах. Не беше нищо просто и нещата щяха да се променят завинаги.

Всичко което Доктор Франклин каза бе:

- Знаете ли, бих искал да наредя тест за това.

Гласът му беше сух и замислен, но паниката все пак обземаше Попи. Тя не можеше да обясни какво ставаше в нея – някакъв вид ужасно предчувствие, като черна яма отваряща земята през нея.

- Защо? – питаше майка й доктора.

- Е. – усмихна се доктор Франклин и повдигна очилата си. Той тропаше с два пръста по образцовата  масичка.

– Наистина, това е просто част от процеса на елиминации. Попи казва че има тази болка в горната част на стомаха, болка която се спуска към гърба й, болка която е по-лоша през нощта. Загубила е апетита си напоследък и загубила тегло. Жлъчният й мехур е явен – това означава че мога да почувствам че той се уголемява. Сега, това са симптоми за много неща, и сонограма ще ми помогне да изключим някои от нещата.

Попи се успокои. Тя не можеше да си спомни какво правеше жлъчният мехур, но беше доста сигурна че не се нуждае от него. Всичко включвайки орган с такова глупаво име не може да бъде сериозно. Доктор Франклин продължаваше, говорейки за панкреас и панкреатици и очевидни хора, и майката на Попи кимаше с глава сякаш разбираше нещо. Попи не разбираше, но паниката я нямаше. Беше сякаш покривка беше сложена спретнато върху черната яма, оставяйки никакъв спомен че там е имало такава.

- Можете да направите сонограмата в детската болница отсреща на улицата. – казваше доктор Франклин.

 – Върнете се когато е завършена.

Майката на Попи кимаше, спокойно, сериозно и изпълнително. Като Фил. Или Клиф. Добре, ще се погрижим за това.

Попи се почувства леко важна. Никой който познаваше не е бил в болница за тестове. Майка й разроши косата й, докато излизаха от офиса на доктор Франклин.

- Е, Попет. Какво си си направила сега?

Попи се усмихна дяволито. Тя се беше възстановила напълно от по-ранното й притеснение.

- Може би ще имам операция и ще имам интересен белег. – каза тя за да разсмее майка си.