Читать «Таен вампир» онлайн - страница 28

 – Не разбираш. Болестта й е сериозна и не се нуждае от друго, което да обърква живота й. Просто трябва да... – Той спря и преглътна.

Внезапно Джеймс се почувства много отпаднал. Не можеше да го вини, че е разтроен. Мислите му бяха пълни с образи за смъртта на Попи. Обикновено той виждаше основни образи на мислите на хората, но Фил мислеше с толкова висок тон, че едва не го оглуши. Полуистините и увъртането нямаше да помогнат. Беше време за безрезервни лъжи, всичко което щеше да задоволи Фил и същевременно да се отърве от тази ситуация.

- Знам, че болестта й е сериозна – започна той.

– Намерих статия за нея в интернет. Затова дойдох тук, разбираш ли? Съжалявам я, но в никакъв случай не се интересувам от нея, освен като приятелка. Чувства се по-добре, когато се преструвам, че имам чувства към нея.

Филип се поколеба. Гледаше Джеймс подозрително, но в следващия момент бавно поклати глава в знак на разбиране.

- Да сте приятели е едно, но е нередно да я лъжеш така, защото накрая няма да излезе нищо добро. Не смятам, че това я кара да се чувства по-добре, всъщност изглежда ми много зле.

- Зле ?

- Бледа и немощна е. Познаваш я. Знаеш как се въодушевява прекалено много за разни работи. Не бива да си играеш така с чувствата й. – Фил присви очи и продължи. – Може би е по-добре да се дистанцираш от нея за известно време, просто, за да сме сигурни, че не е разбрала погрешно отношенията помежду ви.

- Както и да е – отвърна Джеймс, който дори не чу речта му.

- Добре – каза Фил – споразумяхме се, но знай, че ако нарушиш обещанието, ще си имаш проблеми с мен.

Джеймс не чу и това, което бе грешка.

****

В тъмната болнична стая Попи лежеше и слушаше тежкото дишане на майка си. Не си заспал, мислеше си момичето, аз също не съм. Ти знаеш, че не съм, а аз знам, че ти не си. Но не можеха да говорят. Попи отчаяно искаше да каже на майка си, че всичко ще бъде наред, но не знаеше как. Не биваше да разкрива тайната на Джеймс, но дори и да можеше, тя не би и повярвала. Трябва да има начин, помисли си момичето, трябва! Тогава огромна вълна на сънливост я обля. Това й се стори най-дългият ден в живота й.

Все още бе пълна с вампирска кръв, която действаше вътре в нея като странна магия. Момичето не можеше повече да държи очите си отворени.

За няколко минути през нощта в стаята влезе медицинска сестра, за да снеме жизнените показатели, но Попи не се събуди. За пръв път от няколко седмици не усещаше болка, която да наруши спокойния и сън.

На следващата сутрин Попи се събуди объркана и слаба. Черни точки премрежиха погледа й, когато направи усилие да седне в леглото си.

- Гладна ли си ? – Попита майка й. – Оставиха този поднос за теб.

От миризмата на яйцата, приготвени за закуска, на Попи започна да и се гади, но понеже майка й се бе разтревожила, момичето бе принудено да си поиграе с храната, преди да отиде да се измие. В банята, тя огледа врата си в огледалото. Нямаше никакви следи от ухапване, никакви белези. Когато излезе от банята, завари майка си да плаче. Попи не можа да се сдържи.