Читать «Таен вампир» онлайн - страница 30

****

По-късно сутринта доктор Франклин и доктор Лофус се отбиха в стаята. Сблъсъкът с тях се оказа не толкова ужасен, колкото момичето очакваше. Почувства се лицемерка, когато те се удивиха от „чудесното” й състояние. Обсъждаха оставащото й време, факта, че нито един от двата случая не са били като нейния, за техни познати, които са успели да се преборят с болестта. Попи се гърчеше вътрешно, но въпреки това слушаше внимателно и кимаше, докато не заговориха за още тестове.

- Бихме искали да направим ангеограма и лапаротомия – каза доктор Лофус. – Значи ангеограмата е…

- Тръби, напъхани във вените ми? – Каза Попи, за да си помогне.

Всички я изгледаха учудващо. Доктор Лофус й се усмихна печално.

- Изглежда си чела за това.

- Не съм. Спомних си го отнякъде – отговори момичето. Попи знаеше откъде идваха образите, които виждаше, от главата на лекарката. Вероятно трябваше да прикрие трика си, но вместо това тя продължи да говори с отчаян тон. – А лапаротомията е операция, нали?

Доктор Лофус и доктор Франклин си размениха многозначителен поглед.

- Да, изследователска операция е – отговори й доктор Франклин.

- Но аз нямам нужда от тези тестове, нали? Искам да кажа, вече знаете какво ми е. Тези изследвания болят.

- Попи – каза нежно майка й, но доктор Лофус отговори бавно.

- Понякога се нуждаем от тези изследвания, за да потвърдим диагнозата, но при теб не ни трябват. Сигурни сме за състоянието ти.

- Тогава не виждам причина да ги правим – каза момичето.

 – Бих искала да се прибера у дома.

Лекарите се спогледаха, след което погледнаха към майка й. После, без дори да се опитат да го прикрият, тримата възрастни излязоха в коридора, за да го обсъдят.

Когато се върнаха в стаята, Попи вече знаеше, че е спечелила.

- Можеш да си тръгнеш. – Започна доктор Франк.

– Поне докато не се развият по-нататъшните симптоми.

Сестрата ще каже на майка ти какво да следи.

Първото нещо, което Попи направи, бе да се обади на Джеймс. Той вдигна телефона още на първото позвъняване.

- Как се чувстваш ? – Попита той, когато вдигна телефона.

- Замаяна, но доста добре. – Отговори му тя шепнейки, тъй като майка й бе отвън и говореше със сестрата.

– Днес се прибирам у дома.

- Ще дойда този следобед – каза й Джеймс. – Звънни ми, когато мислиш, че ще можеш да останеш сама няколко часа. И Попи … не казвай на Фил, че ще идвам.

- Защо?

- Ще ти обясня по-късно.

Когато се прибра у дома, момичето се почувства странно. Клиф и Фил бяха там. Всички бяха необичайно мили с нея, преструваха се, че не се е случило нищо необичайно. По-рано днес Попи бе чула сестрата да казва на майка й, че ще е по-добре ако се опитват да подържат обичайната обстановка. Сякаш имам рожден ден, помисли си тя зашеметена. Беше като някакъв ужасно важен рожден ден и дипломиране в едно. На всеки няколко минути на вратата се звънеше с поредния куп цветя. Спалнята и бе заприличала на градина.

Попи се чувстваше зле заради брат си. Той изглеждаше толкова ужасен и смел. Искаше й се да го успокои, както бе успокоила майка си, но как?