Читать «Таен вампир» онлайн - страница 27

- Остави ме на мира!

Фил застана пред Джеймс и спря рязко, принуждавайки го да спре. Той дишаше учестено, а зелените му очи горяха.

- Приятел – започна той – не знам какво си мислиш, че правиш с Попи, но край. Отсега нататък ще стоиш далеч от нея. Разбра ли?

В съзнанието на Джеймс нахлуха образи как прекършва врата на Фил като молив. Но той бе брат на Попи, а зелените му очи изненадващо много приличаха на нейните.

- Никога няма да я нараня – каза му Джеймс.

- Искаш да кажеш, че не я искаш само за да се възползваш от нея?

Джеймс не можа да отговори веднага. Вчера отговора щеше да е „не, няма да се възползвам от нея”, защото това щеше да е равностойно на смъртна присъда и за двамата. Само когато Попи получи смъртната си присъда, той се осмели да даде воля на тези чувства. Сега той я чувстваше близка, докосна се до съзнанието й и разбра, че е смела, дори по-смела, състрадателна и уязвима отколкото си бе представял. Искаше отново да изпита тази близост помежду им. Толкова много го бе грижа за нея, че тази грижа му причиняваше болка в гърлото. Той й принадлежеше.

Също осъзна, че може и да не е достатъчно. Обмяната на кръв създава могъща връзка между двама души.

Струваше му се нередно да използва като преимущество тази връзка или благодарността на Попи. Докато не се убеди, че съзнанието й не е замъглено и че решенията, които взима, ги взима самата тя, щеше да спазва дистанция. Това бе единственото почтено нещо, което можеше да направи.

- Последното нещо, което ще направя, е да я нараня – повтори Джеймс.

– Защо не го вярваш ? – Той направи повторен опит да хипнотизира Фил, но без успех, точно както в болницата. Изглежда Филип бе един от малкото хора, които не подлежат на внушение.

- Защо не го вярвам ли ? Защото познавам и теб, и приятелките ти. – Фил се опита да накара думите си да прозвучат като проклятие.

– Минаваш по шест или седем момичета на година, третираш ги като боклуци.

Джеймс се разсея от думите му, защото бяха твърде верни. Наистина сменяше по шест – седем гаджета годишно, понеже след два месеца връзката им се превръщаше в нещо изключително опасно.

- Попи не ми е гадже и не смятам да я изоставям – каза Джеймс, изненадан от собствената си интелигентност. Безусловно игнорира лъжата, която изрече преди секунди, че Попи не му бе гадже, като всяко друго изпитано чувство. Душите им се бяха преплели, това бе всичко. Не бяха говорили за срещи и прочее.

- Казваш ми, че нямаш намерение да тръгнеш от нея, така ли? Защото е по-добре да си сигурен. – Докато говореше, Фил направи най-опасната грешка в живота си – хвана Джеймс за блузата.

Тъпо човешко същество! – Помисли си Джеймс и бързо обмисли варианта да строши всяка кост в главата на Фил или да го хване и захвърли върху предното стъкло на някой автомобил, или пък...

- Ти си брат на Попи, затова ще ти дам възможност да си тръгнеш доброволно – процеди той през зъби.

Филип се втренчи в лицето на Джеймс за момент. Изглеждаше малко стреснат, но не достатъчно, за да си замълчи.

- Трябва да я оставиш намира – каза Филип.