Читать «Таен вампир» онлайн - страница 26

- Знаеш, че всичко е наред – каза Джеймс, опитвайки се да наложи сребърния си хипнотизиращ поглед върху Фил, но той не го погледна. Погледът му бе изцяло концентриран върху Попи.

Не се получава, помисли си Попи. Може би бе прекалено ядосан, за да може да бъде хипнотизиран или просто бе крайно упорит. Тя го погледна въпросително, но Джеймс също не знаеше причината за това и едва забележимо поклати глава. И двамата знаеха какво означава това. Джеймс трябваше да си тръгне.

Попи се почувства предадена и разочарована. Всичко, от което се нуждаеше, бе да поговори с него, да се наслади на новооткритото усещане, но не можеше. Не и докато Фил бе в стаята.

- Е, как стигна до тук? – Попита момичето раздразнително.

- Докарах мама до тук. Знаеш, че не обича да кара вечерно време. Донесох ти това – той взе кашона, който носеше, и до постави на леглото и,

 – и тези – извади кутия с дискове.

 – Любимата ти музика.

Попи усети как гневът и изчезна.

- Колко мило – каза. Тя бе трогната, особено след като Фил не каза: „Любимата ти шантава музика” , това бе обичайното му изказване.

- Благодаря ти! – Фил хвърли гневен поглед към Джеймс. Горкият той, помисли си момичето. Фил изглеждаше разрошен, а очите му бяха зачервени.

- Къде е мама – попита момичето тъкмо когато майка й влезе в стаята.

- Тук съм, скъпа – отговори майка й, а устните и се извиха във ведра усмивка. После погледна към Джеймс

изненадано. – Колко мило, че си дошъл.

- Да, но той тъкмо си тръгваше – каза Фил многозначително. – Ще му покажа изхода.

Джеймс не пилееше усилия в битка, която бе изгубена. Той се обърна към Попи с думите: - Ще се видим утре. – Имаше нещо в погледа му, в тези сиви очи. Вече не бяха сребристи, но само тя можеше да го забележи. Никога не бе виждала този поглед преди.

- Довиждане, Джеймс – каза нежно тя – и благодаря! – Бе сигурна, че знае за какво става въпрос.

Момчето излезе през вратата, а Фил го последва както нападател преследва жертвата си.

Джеймс бе казал, че животът й ще е в опасност ако не поеме достатъчно от кръвта му, но бяха прекъснати

почти веднага, след като бе започнала да пие. Дали бе поела достатъчно и какво щеше да се случи, ако не е?

Попи нямаше никаква представа, но вече нямаше как да попита Джеймс.

Фил остана плътно зад Джеймс по целия път към изхода на болницата. Не и тази вечер, помисли си Джеймс. Не можеше да се разправя с Филип Норт точно сега. Търпението му се бе изчерпило, а мислите му бяха заети да пресмятат дали Попи бе поела достатъчно от кръвта му, за да е в безопасност. Смяташе, че е било достатъчно, но колкото по-скоро поеме още, толкова по-добре.

- Значи „ ще се видим утре” ? Е, няма да се видите утре – каза Фил внезапно, докато двамата вървяха към паркинга.