Читать «Таен вампир» онлайн - страница 20

- Не, не е! Не го искам в стаята си – каза Попи.

Медицинската сестрата нагласи вазглавниците на Попи, нежно постави ръка на челото й.

- Само членове на семейството могат да остават през ноща. - обърна се към Джеймс.

Попи пусна телевизора и зачака Джеймс да си отиде, но той не го направи. Момчето заобиколи леглото и застана пред сестрата, която го погледна, докато оправяше завивката на пациентката. Ръцете й постепено забавяха движението си, докато не спряха напълно. Попи я погледна косо, изненадана от случващото се.

Сестрата беше втренчила поглед в Джеймс, а ръцете и лежаха отпуснати върху болничното одеало, всякаш бе хипнотизирана.

Джеймс също се взираше в нея. На светната лапма Попи можеше да види лицето му, ала онова странното чувство, че не го познава все още я измъчваше. Той изглеждаше много блед, със суров поглед, сякаш правеше нещо, което му коства голямо усилие. Челюста му бе стегната, а очите му бяха сребристи и сякаш лъщяха на светлината.

Странна мисъл пробягна в съзнанието на момичето.

- Както виждате не се е случило нищо нередно – каза Джеймс на сестрата, сякаш водеха разговора от доста време.

Медицинската сестра премигна, огледа стаята сякаш се събужда от дрямка.

- Не, всичко е наред. Повикайте ме ако... – отвърна тя объркана.

– Ако имате нужда от нещо.

Тя излезе от стаята. Попи я наблюдаваше със затаен дъх, сетне извърна очи и погледа към Джеймс.

- Знам, че е клише – започна той – да използвам силите си по този начин, но свърши чудесна работа.

- Ти ли направи това? – попита Попи шепнейки.

- Не!

- Значи е някакъв психологически трик? – настояваше момичето.

- Не! – отговори Джеймс и седна на оранжевият пластмасов стол.

- Тогава полудявам! – За пръв път тази вечер Попи не мислеше за болеста си. Не можеше да мисли трезво за каквото и да било. В главата й нахлуваха мисли, объркани от недоумение. Тя се чувстваше като Дороти, когато къщата й бе отнесена от торнадо.

- Не си луда! Направих го по грешния начин, но не знам как да ти го обясня. Виж, знам колко ти е трудно да повярваш, но моят род използва този начин да нарежда на хората. Правим всичко възможно те да не повярват, от това зависи живота ни.

- Джеймс, съжалявам, но просто... – Попи разбра, че ръцете й трепереха. Тя затвори очи. – Може би е по- добре да...

- Попи, погледни ме! Казвам ти истината, кълна се! – Джеймс я погледна за момент, после издиша и продължи.

– Добре, не исках да го правя, но...

Той застана, наведен близо до нея. Попи отказа да се подчини, но усети как очите и започнаха да се разширяват.

- Виж... – каза той, а устните му се отдръпнаха и оголиха зъбите му.

С едно непринудено действие, Джеймс се трансформира. Ефектът беше удивителен – от съвсем обикновения, блед Джеймс, в нещо, което Попи никога не бе виждала. В съвсем различен биологичен род от човешкия. Сребристите му очи пламнаха, а лицето му придоби хищнически вид. Попи едва забеляза това. Погледа й се бе втренчил в зъбите му, които се бяха превърнали в кучешки – удължени и извити, завършващи с остри върхове. Нямаха нищо общо с измислените вампирски зъби от романите. Изглеждаха толкова силни, остри и така реалистинчни.