Читать «Таен вампир» онлайн - страница 22

- Бегло – каза му, премигна и заговори с по-остър тон. - Да ме спасиш? Как?

Погледа му се измести към празното пространство.

- Точно това, което мислиш.

- Джейми, не мога да мисля повече.

Без да я поглежда, Джеймс пъхна ръката си под одеалото и внимателно хвана крака й. Той леко поклати ръката си, показвайки привързаността си към нея.

- Ще те превърна във вампир, хлапе – каза й.

Попи обгърна лицето си с ръце и заплака.

- Хей! – Джеймс пусна крака й, ръката му машинално се стрелна нагоре, обхващайки талията й. Придърпа я до седнало положение към себе си и продължи.

– Не плачи, всичко е наред. Това е по-добрата възможност.

- Ти си напълно обезумял – промълви момичето през сълзи. Веднъж рукнали, падаха толкова лесно, че Попи не можеше да ги възпре. Чувстваше се добре в прегръдките му. Той беше здрав, издръжлив и ухаеше приятно.

– Ти каза, че трябва да си роден вампир – добави тя в сподавения си плач.

- Не, казах, че аз съм роден вампир, но има и друг вид – превърнати във вампири. Щяха да са много повече, ако не беше закона да не трансформираме всеки, който видим по улицата.

- Не мога! Аз съм такава, каквато съм. Аз съм си аз...

Той внимателно я избута встрани, за да можеше да види лицето й.

- Тогава ще умреш! Нямаш друг избор, разбираш ли? Поразпитах... дори говорих с вещица. Няма друго същество от нощния свят, което да може да ти помогне. Всичко опира до въпроса: Искаш ли да живееш или не?

Мислите на Попи, които отново се бяха преплели, внезапно формулираха въпроса „Искам ли да живея?”.

Разбира се, че искаше. Този въпрос бе като светлина в края на тъмния тунел. До днес момичето смяташе, че има безусловното право да живее, дори не можеше да се отблагодари за тази възможност, но сега знаеше, че животът не е даденост, а трябва да се бориш за него. Съвземи се, Попи! – прозвуча гласът на здравия разум в главата и – Той каза, че може да ти спаси живота!

- Дай ми минута, трябва да помисля! – каза на Джеймс с плътен глас. Сълзите й бяха спрели. Попи се отдръпна от него и впи яростно погледа си в бялото, болнично одеяло.

Добре, съсредоточи се, момиче! – каза си мислено. – Знаех, че Джеймс има тайна, но не си представях нещо такова. И какво от това? Той си е същият Джеймс. Може да е някакво ужасяващо, безсмъртно чудовище, но все още го е грижа за мен. Няма кой друг да ми помогне.

Тя стисна ръката на Джеймс, без да го поглежда.

- Какво е...? – Попита Попи през зъби.

- Различно е. Не бих го препоръчал, ако имаше друга възможност. Ще си слаба и изтощена, докато тялото ти се променя, но след това никога повече няма да се разболееш от каквото и да било. Ще станеш силна, бърза и... безсмъртна – отговори и с непоколебим глас.

- Ще живея вечно, но ще имам ли способността да спра растежа си? – В съзнанието и нахлу образа на безсмъртна, стара жена.

- Попи, веднага ще спреш да старееш. Така става със създадените вампири. Човешката ти същност ще умре.

Ще си като мъртва известно време, ще си в безсъзнание, но ще се събудиш.- Той направи страна гримаса.

- Разбирам. – Нещо като Жулиета в гробницата, помисли си момичето. Ами Фил ?