Читать «Таен вампир» онлайн - страница 19

- Да, разбирам – каза Попи. Тя усещаше нарастващата истерия в гласа си. – Дошъл си тук, за да ми кажеш това? Искаш да ме убиеш ли?

- Не, искам да те спася – каза Джеймс, а пръстите му се стегнаха болезнено около ръката и. – Искам да те спася, Попи.

Момичето остана неподвижно няколко секунди, опитвайки се да си поеме въздух, без да се разхлипа.

- Не можеш. Никой не може – каза най-накрая тя.

- Тук грешиш. – Джеймс осъзна, че стиска ръката и, и бавно премести своята на решетката на леглото.

– Трябва да ти кажа нещо. Нещо за себе си.

- Джеймс... – Попи вече дишаше нормално, но не знаеше какво да каже.Джеймс беше полудял. Ако всичко това не беше толкова ужасяващо, може би думите му щяха да я поласкаят. Той беше разстроен от случващото се, за да мисли трезво.

 – Наистина те е грижа за мен – каза тя нежно и сложи ръката си върху неговата.

Джеймс и се усмихна. Ръката му се обърна, за да улови нейната, но внезапно я отблъсна.

- Нямаш никаква представа колко много – каза той с ясен, но неестествен глас. Обърна се към прозореца и добави

– Мислиш, че знаеш всичко за мен, но има нещо много важно, което трябва да ти кажа.

Попи се почувства вцепенена. Не разбираше защо продължава да говори за себе си, след като тя умира. Но се опита да бъде нежна.

- Можеш да ми кажеш всичко. Знаеш това.

- Това не е нещо, на което ще повярваш. Да не говорим, че нарушава правилата.

- Какви правила? – каза тя.

- Правилата. Водя се по различни правила от твоите. Човешките правила не значат нищо за нас, но нашите не могат да бъдат нарушавани.

- Джеймс – каза тя с нарастващ страх. Той наистина беше изгубил ума си.

- Не знам как да ти го кажа. Чувствам се като във филм на ужасите. – той се обърна и добави – Знам колко ужасно звучи, аз съм вампир, Попи.

Попи седна в леглото си за момент. Тя се вкопчи в масичката до леглото, хвана купичка със зърнена закуска и го замери с нея.

- Копеле! – изкрещя тя търсейки нещо друго, с което да го замери.

Глава пета

Джеймс избегна удара от хвърлената по него книга.

- Попи!

- Кретен такъв, подла змия! Как можа да ми причиниш това. Ти си едно разглезено, егоистично ... – крещеше Попи.

- Тихо! Някой ще те чуе.

- Нека чуят! Току-що разбрах, че ще умра, а ти имаш наглостта да се шегуваш с това. Някаква тъпа, налудничава шега. Не мога да повярвам. Мислиш ли, че ми е смешно?

– Попи остана без дъх от нарастващия в душата и гняв. Беше бясна на Джеймс, който й правеше знаци с ръка да замълчи, втренчил поглед във вратата.

- Идва сестрата – прошепна той.

- Чудесно, тъкмо ще й кажа да те изхвърли оттук – закани се тя. Гневът й бе стихнал, оставяйки след себе си сълзи в очите й. Никога не се беше чувствала толкова предадена.

- Мразя те, знаеш ли! – добави тя.

Вратата се отвори и в стаята влезе медицинската сестра с блузата на цветчета и зелените панталони.

- Какво става тук? – Попита тя, светвайки лампата. – Не ми приличате на член от семейството – каза сестрата, когато видя Джеймс. В гласа й се долавяше властвена нотка.