Читать «Белова» онлайн - страница 18

 — По философия сме учили, че нищо не зависи от един отделен човек — усмихна се Василиса.

— Така твърди марксизмът-ленинизмът… Впрочем ти дори не го знаеш този предмет, Кириле.

— Аз не бих се доверил на марксизма-ленинизма — казах обидено.

— Особено след разпадането на СССР. Василиса се изкикоти и отхапа с апетит половинката от една тулска курабийка.

— И аз не се доверявам, Кириле! Защо да го правя? Един човек променя един свят. Естествено! Но останалото са някакви глупости, извинявай…

— Защо? — възмутих се аз.

— Ако твоите арканци…

— Те не са мои!

— Ако арканците толкова лесно изчисляват съдбите на световете — махат някого си и светът става друг, — тогава изобщо няма да им трябват планети-полигони. Лабораторията и експериментите са за случаите, които не могат да се изчислят! А тук излиза, че арканците изчисляват всичко за десетилетия напред. И как да направят свят без технологии, и как да създадат свят с технология. Тук ще има наука, тук — религия, а тук — хиромантия, и така нататък… Добре, вярвам! Но в такъв случай не са им нужни никакви експерименти! Разперих ръце.

— Василиса… каквото знам, това ти разказвам!

— Нещата са по-сложни — поклати тя глава упорито.

— Нещата са по-сложни, Кириле.

— Съгласен съм — кимнах аз. — Има още нещо. Мисля, че Аркан съвсем не е главният свят. Ето, ако трябва да номерираш куп светове, започвайки със своя, най-главния, как би обозначила своя? Този, за който другите не трябва да знаят? Земя-1?

— Изобщо никак не бих го нарекла. Моят си е мой. По определение. Още повече ако е тайна.

— Именно! А те се наричат Земя-1! Значи има още един свят! Земя-0! Точно те са главните кукловоди. Жителите на Аркан са само изпълнители! За мое дълбоко огорчение Василиса реагира на гениалната ми догадка повече от хладно. — И какво? Ако ще да има и Минус едно! Това нищо не променя. Най-главното е: защо? Кому е нужно това — десетки планети, на които има напълно различни общества? Експерименти по създаването на различни социуми? Веднага си личи хуманитаристът. — Василиса смекчи думите си с усмивка, но аз нямах какво да крия.