Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 222

Думите му я накараха да се притесни още повече.

Те спряха пред една улична шахта, покрита със стоманена плоча, на която бе написано СВИКС — Сиатълска водно канализационна служба. Уокър измъкна някакъв недодялан инструмент, направен от изкривено арматурно желязо, който бе скрил зад купчина влажни кашони. Железният прът бе огънат като огромен месарски ченгел. Той нареди на Матюс да седне на тротоара и тя се подчини, готова да се опита да избяга при първа възможност. Феръл мушна края на импровизираната щанга във вентилационния отвор на капака на шахтата и го повдигна. С метален звън капакът се стовари до зейналата дупка. Като се възползва от прикритието на шума, тя се пресегна, бръкна отзад в панталона си и откъсна малкото платнено етикетче, което указваше размера на дрехата. След това го пусна на тротоара. „Да им оставя следи“ — рече си наум. Реакциите й на ченге бяха започнали да вземат връх над личните й емоции.

Слаба надежда проблесна сред зловещия мрак, който сякаш я бе обгърнал в онзи момент. Оставяше го да победи, без да е имала такова намерение. Тогава каза:

— Ние намерихме стаята, Феръл. И телата. Знаем всичко за тях.

Видя как лицето му се сгърчи от разочарование — беше познала какъв бе подаръкът му, преди той да успее да го разопакова пред нея.

Уокър рязко й нареди да се изправи. Посочи към черната дупка на тротоара и рече:

— Първо дамите.

54.

Безнадеждно положение

Първите доклади за ситуацията далеч не бяха пълни и Болд се опита да не реагира прибързано. Когато чу, че една полицайка е ранена, а друга — изчезнала, бе склонен да допусне най-доброто, докато се приготви за най-лошото. В работата му рядко имаше много добри новини и лейтенантът си бе изградил доста добра защитна броня, но човек никога не можеше да свикне да не интерпретира творчески една обикновена радио шифрограма.

Фактът, че това обаждане засягаше членове от собствения му екип: единият — протеже и другар, другият — приятелка и бивша любима, доказваха изключението от правилото. Новината направо го разнищи. Докато следеше натоварения радиотрафик, той установи, че линейките бяха тръгнали към мястото на престъплението. В докладите се споменаваше жена — по всяка вероятност цивилна — с лоша порезна рана и обилно кървене. Присвиването под лъжичката прерасна в гадене, когато осъзна, че се надяваше жертвата наистина да бе цивилна — морална граница, която нямаше право да прекрачва.

Болд се втурна към мъжката тоалетна, тъй като гаденето се увеличаваше и всеки момент можеше да повърне. През цялата си кариера никога не бе повръщал от съобщение на радио патрулите.

Потуши бушуващия в него огън, като наплиска лицето си със студена вода. Гаденето се размина, отстъпвайки пред чувството на гняв и безсилие. „Какво, по дяволите, си е мислила Дафни?“ Беше се измъкнала от сградата на Обществена безопасност, без да предупреди отдела за специални операции. В пристъп на яд Болд стовари дланите си върху мивката с такава сила, че тя се отдели от стената. Водата плисна от счупените тръби. Лейтенантът отскочи назад, а порцелановата мивка се стовари на пода и се разби на парчета, вдигайки шум като от малка експлозия.