Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 220

— Под наблюдение съм — каза Дафни. Правило номер едно: никога не лъжи в ситуация със заложник. Заради Боби Гейнс, която чуваше всяка нейна дума, добави припряно: — Махни този нож, Феръл.

Той се приближи заднишком до прозореца и предпазливо погледна навън.

— По дяволите! Отзови я! — Долу без съмнение Гейнс вече бе предприела съответните действия.

— Как да го направя, Феръл? — попита Матюс, хитрувайки. После посочи към вратата. — Трябва да изляза…

— ОТЗОВИ Я! — Той стисна още по-силно Маргарет и плъзна ножа по-надолу.

— Трябва ми чантата. Мобилният ми телефон — рече Дафни.

Уокър погледна към чантата на пода, после обратно към психоложката, към вратата на стаята, през прозореца.

Беше си мислила, че воайорите не убиват и че Феръл определено бе воайор от Подземието, човек, който се задоволява с тормоз по телефона, една съсипана от скръб душа, загубила пътя си. Едва сега забеляза петната, приличащи на прясна кръв, по маратонките и крачолите му. Едва в този момент осъзна, че бе грешила по отношение на него.

Уокър прекъсна мислите й:

— В такъв случай ще им дадем нещо, което да ги ангажира. — При тези думи прокара със замах ножа си през корема на Маргарет, като заглуши писъка й с лявата си ръка, и я пусна да се свлече на пода в локвата на невъобразимото.

Матюс изпищя и се втурна към него, но бе халосана в челото с дръжката на ножа и загуби съзнание. Когато с огромно усилие успя да дойде на себе си, усети, че той я държеше под мишниците и я влачеше по пода. Пурпурният вик на Маргарет заглъхна под прозореца, пръстите на дясната й ръка барабаняха като на машинописка в ексцентричен безкръвен спазъм.

— Ах, ти, копеле! — простена психоложката и повърна точно пред прага на вратата. Уокър я дръпна да се изправи на крака и я блъсна напред. Тя тръгна, залитайки, по коридора, следвана по петите от него. — Кръвта й ще изтече — каза, като се надяваше Гейнс да я чуе. — Накъде води този коридор? — Отново заради микрофона.

Феръл натисна върха на ножа в гърба й и тя почувства как той сряза кожата й.

— Каква е тази кръв по дрехите ти? — попита Дафни. — Да не си наранил Лени Нийл? — Надяваше се Гейнс да чуе това. Погледът й се замъгли, но се опита да бъде нащрек за появата на детективката, да е готова за движението, което щеше да й позволи да стреля. Със следващото си побутване Уокър попадна на издатината на металното записващо устройство, залепено с лейкопласт за гърба й. Ръката му рязко се плъзна край шията й, разкъса кабела, изтръгна микрофона и го размаза на пода с петата на десния си крак. Ризата на Ламоя, с която бе облечена, се разпра от мишницата до талията й.

Това не бе онзи Феръл Уокър, за когото го бе мислила. Психологът в нея търсеше симптомите, които бе пропуснала, източника на насилието, което той проявяваше. Уокър пак повтори, че го е предала. Правеше връзка между Мери-Ан и нея: и двете го бяха „изоставили“ заради някой друг — Ламоя в нейния случай. Прониза я страх, когато осъзна, че всъщност бе предупредила Ламоя и Болд точно за това, което се случваше — нейното отвличане. Значи ето какво било, нямаше нищо общо с онова, което си бе представяла.