Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 201

Ридли Пиърсън

Вандърхорст вдигна очи от снимките и срещна погледа на психоложката. Лицето му остана безизразно. Разочарована, Матюс продължи да го притиска.

— О, да — рече тя. — Знам как си се чувствал.

Заподозряният наведе отегчено глава или поне на нея така й се стори. Никакво разкаяние, никакво вълнение, никакъв страх или трепет. Това я изпълни с любопитство, защото бе очаквала, ако не друго, поне някаква проява на изненада от негова страна. Психоложката усети, че времето си течеше, минутите се изнизваха и й се прииска Болд да не й беше казвал за пристигането на прокурора и адвоката.

Лейтенантът реши, че снимките са изненадали мъжа, независимо от невъзмутимото му изражение. Той се опита да му поднесе друга изненада, като плъзна по масата пликчето за улики, в което беше шперцът.

Вандърхорст вдигна глава и по спокойното му лице се появиха първите признаци на ужас.

— Това ли търсеше? — попита го Болд.

Погледът на мъжа стана твърд.

— Виждам този шперц за първи път.

Бяха го накарали да проговори. Матюс се облегна назад на тръбния си стол.

Лу каза:

— Намерихме ги.

Заподозряният наведе глава, както правеше Блу, щом чуеше някакъв необичаен шум. Психоложката усети как по тялото й полазиха ледени тръпки. Тя погледна към отдушника на стаята, после обратно към Вандърхорст.

Болд се наведе над масата и обърна следващите фотографии — първо на Рандолф, после на Хебрингър.

— Пет жени в четири щата за последните осемнайсет месеца. Най-добрият шанс, който имаш, е да изпревариш събитията, Вандърхорст. Щом веднъж излезе наяве, че убийствата са дело на един и същи човек, няма да има съдебен заседател, който да не е чул това — нито съдия. Независимо от твърденията на заседателите и съдиите, че винаги са обективни, това просто е невъзможно. Най-умната инвестиция, която можеш да направиш, е да изпревариш събитията, като действаш бързо.

— Никога не съм виждал тези жени — заяви заподозряният. — Нито пък този шперц.

— Наистина ли? — попита лейтенантът. — В такъв случай няма да искаш да видиш видеозаписа на твоето влизане в асансьорната кабина, на твоето отключване на задния панел и на твоето изчезване в онази шахта. Записът показва, че си имал необходимите знания и достъп, за да преместиш телата на жените, след като си ги отвлякъл от кабината с банкоматите. — Болд възнамеряваше да засипе мъжа с улики, като му поднася изненада след изненада. — Мислиш ли, че няма да открием физически доказателства за пътешествието, което са извършили онези две жени? Ти си бързал, Вандърхорст. Разбира се, че има улики и колкото повече съберем, толкова по-малко благосклонни ще бъдем да изслушаме твоята гледна точка. — Лу щеше да остави Матюс да класифицира или да експлоатира вината на заподозряния и облекчението, което според нея той изпитваше от факта, че е бил заловен и спрян.

Вандърхорст се загледа в белите гърбове на последните две фотографии, но не направи никакъв опит да ги обърне.

Усещайки, че времето ги притиска, психоложката реши, че няма друг избор, освен да нападне открито мъжа.

— Виждаш тези жени за последен път. Разбираш това, нали? Разбираш, че всичко е свършило?