Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 199

— Дотук добре — отговори Болд, когато Матюс го попита как се развиват нещата. — Въпреки че това може да се промени.

Тя посочи вратата на стаята за разпити, от другата страна, на която седеше и чакаше Пер Вандърхорст.

— Не можеш да мислиш сериозно, че Уокър има пръст в тези убийства. — След експедицията им в Подземието, психоложката се беше пременила в чифт сини дънки, които обикновено носеше през уикендите, и огромна за ръста й бяла мъжка риза, която беше на Ламоя. Колосаните ръкави на ризата бяха навити почти до лактите й.

— Уокър ни даде шперца. Това го замесва в убийствата, независимо дали ти харесва.

— Има някакво обяснение — настоя тя.

— Няма или поне аз не съм чул такова.

— Тогава Вандърхорст ще ни го даде сега.

— По-добре да го направи. Уокър така или иначе ще бъде обвинен във възпрепятстване на разследването. Той знаеше за онази стая на смъртта. Ако Вандърхорст откаже да говори, ще ги закопчая и двамата за това.

— Лу, това е абсурдно и ти го знаеш! Уокър е намерил случайно шперца в Подземието.

— Различните сектори на Подземието не са свързани, Дафни. Ще ти трябва по-добро обяснение от това.

— Може и да са свързани, а ние просто още да не сме открили как.

Болд погледна ръчния си часовник, давайки да се разбере, че дискусията е приключила, и каза на Матюс:

— След двайсет и пет минути Тим Питърсън от щатската прокуратура ще пристигне тук да се срещне с Махони и Тони Шапиро.

— Шапиро?

— Докладваха ми, че той е поел случая като съдебен защитник преди около час. Затова казах, че нещата могат да се променят. Ако Шапиро е поел случая, той ще се превърне в медиен цирк. Този тип живее заради това. Още по-лошо, ще зашие устните на Вандърхорст и ще го храни със сламка.

Сега психоложката разбра защо лейтенантът бързаше да разпита Вандърхорст — те щяха да изгубят заподозряния си заради механизмите на телевизионната справедливост. Времевото ограничение от двайсет и пет минути изглеждаше смехотворно — щеше да им стигне да изпият по две чаши кафе в Кутията. Но да изтръгнат признание?

— Лу? — каза тя.

— Виж какво, в полицейското управление едва ли харесват парадирането на Шапиро повече от мен и теб, в противен случай той нямаше да посъветва клиента си да разговаря с нас. Не съм сигурен от кого трябва да се страхуваме повече, от Шапиро или от федералните. Питърсън е добър човек и аз съм убеден, че той смята, че ни помага, като подкрепя възможността за екстрадирането му в щат със смъртно наказание, но това в действителност означава само едно — че ще изгубим Вандърхорст, а на мен тази идея не ми харесва.