Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 200

— Значи съдебната система ни притиска — рече Матюс. Още един Ламояизъм. На лицето на Болд се изписа недоволство.

— Нещо такова — отговори лейтенантът. Преди да отвори вратата, той прошепна: — Във всеки случай, време е за шоу.

Като държеше в ръка снимките от местопрестъпленията в различните щати, Лу влезе в зала за съвещания „А“ на отдел „Убийства“ — най-голямата от трите подобни зали, — следван по петите от психоложката. Тя затвори внимателно вратата. Първоначално никой от тях не обърна внимание на седналия в далечния край на малката маса Вандърхорст. Вместо това те си придърпаха два стола, лейтенантът свали спортното си сако и го окачи на облегалката на стола си, сякаш се канеше да прекара тук целия ден, а Матюс изключи мобилния си телефон и седна до него.

Доведен от ареста, Вандърхорст носеше унизителния оранжев гащеризон на окръжния затвор, глезените му бяха оковани, а на ръцете си имаше белезници, свързани чрез верига с колана на кръста му, за да се ограничават движенията му.

Болд включи на запис двете гнезда на касетофона, представи себе си и психоложката и обръщайки се по име към заподозряния, обяви, че Вандърхорст е поискал адвокат, срещал се е с него неколкократно през последните двайсет и четири часа, и че въпросният адвокат е бил известен за този разпит и „ще пристигне всеки момент“.

Лейтенантът нареди внимателно няколко листа пред Вандърхорст с празната им страна нагоре, а после, като истински раздавач на карти във Вегас, обърна три от тях колкото се може по-многозначително и драматично. Понеже нямаше никакво време за губене, Лу бе принуден да прескочи обичайното „затопляне на атмосферата“ чрез въвеждането на заподозряния в ролите, които щяха да играят — краткия разговор, с който често започваха подобни разпити в опит да се установят приятелски отношения. Нямаше време за приятелски отношения. Това щеше да бъде емоционалният еквивалент на шамаросване на мъжа.

Като заби решително показалец поред във всеки един от листовете, Болд каза:

— Форт Уорт, Литъл Рок, Санта Фе. — Жертвите висяха на стените с глезени, завързани за бедрата им с изолирбанд, с разкъсани дрехи и изложени на показ гърди и гениталии.

Лейтенантът бе разчитал на силата на шока. Но Вандърхорст не реагира. Тогава се намеси Матюс:

— Спомняш си всяка от тях, сякаш се е случило вчера, нали Пер? Имаш ли нещо против да те наричам Пер? — попита реторично тя, без да му остави време да отговори. — Начинът, по който е миришел въздухът точно преди да ги отвлечеш… невероятния прилив на сила, когато си вземал надмощие над тях…