Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 63

Този път Каладин като че ли просто щеше да остави всичките си заплати да отидат за погасяването на дълга. Нека се гърчат, като видят как всъщност ги предизвиква да изпълнят законите си. Какво щяха да направят, ако той приближеше до изплащането на дълга? Сигурно нямаше да узнае — според заплащането на мостовите, за да се стигне дотам, трябваше да минат между десет и петдесет години.

Светлооката жена записа повечето от робите за служба в горите. Шестима от по-слабоватите бяха изпратени в столовите, независимо от предишното й изявление.

— Онези десетимата — рече тя и посочи с пръчката Каладин и другите от неговия фургон. — Заведете ги при мостовите. Предайте на Ламарил и Газ да обърнат особено внимание на високия.

Войниците се разсмяха и единият почна да тика групата на Каладин по пътя. Каладин изтърпя това — войниците нямаха причина да са внимателни, а той нямаше да им създава повод да станат по-груби. Ако войниците граждани мразеха нещо повече от наемниците, това бяха дезертьорите.

Както вървеше, не можа да не забележи знамето, което се вееше над лагера. Същият символ красеше куртките на войниците — жълта двойка глифи във формата на кула и чук на тъмнозелен фон. Това беше знамето на върховния принц Садеас, господарят на каладиновия роден край. Иронията на съдбата ли бе довела Каладин тук?

Наоколо лениво се мотаеха войници — дори и такива, които явно трябваше да са на служба — а улиците в лагера бяха заринати със смет. Хората от обоза бяха многобройни — уличници, работнички, бъчвари, бакали и пастири. Имаше дори деца — търчаха из улиците на този полулагер-полуград.

Имаше и парши. Носеха вода, копаеха окопи, мъкнеха торби. Това изненада Каладин. Нима не воюваха срещу парши? Не се ли тревожеха, че тези тук ще въстанат? Очевидно не. Тукашните парши работеха така кротко, както онези в родния му Огнекамък. Може би имаше смисъл. В армиите у дома му алети се биеха срещу алети, така че защо да няма и парши от двете страни?

Войниците отведоха Каладин чак в североизточния край на лагера. Това отне известно време. Макар създадените от Превръщателите каменни казарми да бяха съвършено еднакви, очертанието на лагера беше видимо накъсано, като планински зъбери. По стар навик той запомни пътя. Ето, надвисналата над тях обиколна стена беше очукана от безброй бури и през нея се откриваше ясна гледка на изток. Онова парче открита земя можеше да послужи отлично за събирането на войската, преди тя да се отправи надолу по склона към същинските Пусти равнини.

В северния край имаше вторичен лагер с няколко десетки казарми, а по средата имаше склад за дървен материал, пълен с дърводелци. Те режеха няколко от яките дървета, които Каладин беше забелязал из равнините извън лагера — обелваха влакнестата кора и разбичваха стволовете на дъски. Друга група дърводелци сглобяваха от дъските някакви грамадни съоръжения.