Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 65

Каладин сви рамене и затича след групата. Тя беше само една от многото, които се изсипваха от казармите или се сбираха по улиците. Явно бяха твърде много. Около петдесет казарми с, вероятно, двадесет-тридесет мъже всяка… излезе, че в тази армия мостовите са почти колкото войниците в цялата армия на Амарам.

Отрядът на Каладин прекоси склада, заобикаляйки дъските и камарите стърготини, и приближи до едно от големите дървени устройства. Личеше му, че е преживяло не една буря и сражение. Вдлъбнатините и дупките по дължината му изглеждаха като направени от стрели. Това можеше да спаси някой носач?

Да, помисли Каладин. Дървен мост, над тридесет стъпки дълъг и осем стъпки широк; скосен в предната и в задната част, без перила. Дървото беше дебело, за здравина най-големите дъски бяха в центъра. Тук имаше подредени около четиридесет-петдесет моста. Вероятно по един за всяка казарма, значи по един отряд на мост? Сега се събираха двадесетина отряда.

Газ се беше снабдил с дървен щит и лъскав боздуган, ала за никого от другите нямаше нищо. Набързо прегледа всички отряди. Спря при Мост Четири и се почуди.

— Къде е водачът ви? — поиска да узнае той.

— Мъртъв — каза един от мостовите. — Хвърли се в Бездната на честта снощи.

Газ изруга.

— И за седмица ли не можете да задържите един водач? Бурята да ви порази дано! Строй се; ще тичам до вас. Слушайте командите ми. Ще изберем нов водач, щом видим кой е оцелял. — Посочи Каладин. — Ти си отзад, лордче. Останалите, размърдайте се! Гръм да ви удари, не искам ново наказание заради вас, тъпанари! Мърдай, мърдай!

Останалите вдигаха. Каладин нямаше друг избор и отиде в отвора в задната част на моста. Леко беше подценил мостовете; изглежда, бяха нужни по около тридесет и пет-четиридесет души за всеки. На ширина имаше места за петима — трима под моста и по един от всяка страна — в осем редици, обаче този отряд не разполагаше с хора за всички позиции.

Помогна за вдигането на моста. Вероятно ползваха много лека дървесина, ала проклетото нещо все пак тежеше. Каладин изпъшка, докато се бореше с тежестта, тласна моста нагоре и после пристъпи под него. Мъжете се завтекоха да заемат средните места по дължината на структурата и всички бавно положиха моста на раменете си.

Другите мъже имаха подложки на елеците, за да облекчават тежестта и да нагодят височината си към подпорите на моста. Каладин не получи елек и дървените подпори се врязаха право в кожата му. Нищо не виждаше; имаше вдлъбнатина за главата му, но дървото закриваше изгледа във всички посоки. Мъжете по краищата имаха по-добра видимост, та Каладин предположи, че тези места са по-желани.

Дървото миришеше на смазка и пот.

— Тръгвай! — долетя отвън приглушеният глас на Газ.

Когато отрядът затича, Каладин изстена. Не виждаше нищо и полагаше усилия да не се препъне, докато се спускаха по източния склон към Пустите равнини. Скоро се потеше и тихо ругаеше, защото дървото дращеше и се забиваше в кожата на раменете му. Вече започваше да кърви.