Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 40

— О, Вие наистина сте умница.

Ялб каза нещо на носача на същия насечен език и онзи му отговори.

— Дългият път позволява добре да разгледате града — обясни Ялб. — Краткият път води право до Конклава. Няма много хубави изгледи, разправя. Предполагам, забелязал е, че сте нова тук.

— Толкова ли изпъквам? — попита Шалан и се изчерви.

— Хмм, не, разбира се, че не, Ваше Сиятелство.

— И с това искаш да кажеш, че бия на очи като брадавица на носа на кралица.

Ялб се разсмя.

— Опасявам се, че е точно така. Но не може да идете някъде повторно, ако не сте били там за пръв път, мисля аз. Всеки трябва някак си да изпъква, тъй че преспокойно можете да се откроявате все така с хубостта си!

Наложило й се беше да свикне с внимателното флиртуване на моряците. Те никога не прекаляваха с откровености и тя подозираше, че съпругата на капитана е била строга с тях, когато е забелязвала как се смущава Шалан. В имението на баща й слугите — дори пълноправните граждани сред тях — бяха боязливи и си знаеха мястото.

Носачът още чакаше отговор.

— По краткия път, моля — каза тя на Ялб, макар да й се щеше да мине по пътя с гледките. Най-сетне се намираше в истински град и тръгваше по прекия път? Но се оказа, че Нейно Сиятелство Ясна се изплъзва като диво певче. Най-добре да побързат.

Главната улица прорязваше хълма с множество завои, така че дори и краткият път й позволи да види доста от града. Оказа се опияняващо богат със странни хора, гледки и камбанен звън. Шалан се облегна и се остави градът да я погълне. Сградите бяха групирани по цветове, които явно обозначаваха предназначението им. Магазини, където се продават едни и същи стоки, трябваше да са боядисани в един оттенък — виолетово за облекла, зелено за храни. Домовете имаха свой модел, но Шалан не можа да го разтълкува. Цветовете бяха меки, в умити, приглушени тоналности.

Ялб крачеше край количката и носачът заговори гърбом на Шалан. Ялб превеждаше, тикнал ръце в джобовете, на дрехата си.

— Казва, че градът е особен заради тукашния лаит.

Шалан кимна. Много градове бяха построени в лаити — места, защитени от бурите от околните скални образувания.

— Карбрант е един от най-добре защитените големи градове в света — продължи да превежда Ялб — и камбаните символизират това. Разказват, че в началото ги сложили да предупреждават за надигащи се бури, защото хората невинаги обръщали внимание на лекия ветрец — Ялб се поколеба. — Просто си приказва разни неща, понеже иска голям бакшиш, Ваше Сиятелство. Чувал съм тази история, но я намирам страшно нелепа. Ако ветровете духат достатъчно силно, та да разлюлеят камбаните, и хората биха ги усетили. Освен това, хората не са ли забелязвали, че по кратуните им вали дъжд?

Шалан се усмихна.

— Нищо. Да продължава.

Носачът бърбореше с резкия си глас — все пак, кой език беше това? Шалан слушаше превода на Ялб и попиваше образите, звуците и — за съжаление — миризмите. Беше свикнала със свежия аромат на току-що почистените мебели и на печащите се в кухните плоски питки. Океанското пътешествие я беше приучило на нови аромати — на солена вода и на чист морски въздух.