Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 38

Тозбек се зае да урежда престоя на кораба в пристанището. Той беше свестен човек. А хвалбите му за така наречената й красота тя приемаше такива, каквито бяха — белег за мила, макар и попреувеличена привързаност. Тя имаше бледа кожа в една епоха, когато за истински красив се приемаше алетският светложълтеникав цвят, и въпреки светлосините очи, нечистото й родословие личеше в кестеняво-червената коса. Нямаше и един кичур в приличния черен цвят. Когато поотрасна, луничките й избледняха — слава на Вестителите — но все още се забелязваха няколко по носа и бузите й.

След като поприказва с хората си, капитанът рече:

— Млада госпожице, Вашата Сиятелна Ясна несъмнено ще е в Конклава, разбирате ли.

— О, където се намира Паланеумът ли?

— Да, да. И кралят живее там. Това е центърът на града, тъй да се каже. Пък е и на върха. — Почеса се по брадичката. — Както и да е, Нейно Сиятелство Ясна Колин е сестра на крал; тя няма да отседне другаде, не и в Карбрант. Нашият Ялб ще Ви покаже пътя. Можем да донесем сандъка Ви по-късно.

— Благодаря ви много, капитане — рече тя. — Шайлор мкабат ноур. — Ветровете ни докараха благополучно. Тайленска благодарност.

Капитанът се усмихна широко.

— Мкаи баде фортентис!

Тя нямаше представа какво означава това. Можеше доста добре да чете на тайленски, но слушането беше съвсем друга работа. Тя му се усмихна, което се оказа съвсем подходящ отговор, защото той се разсмя и махна на един от моряците си.

— Ще чакаме в това пристанище два дни. Утре ще има буря, разбирате ли, та не можем да отплаваме. Ако ситуацията със Сиятелната Ясна не се развие както се надявате, ще Ви върнем в Я Кевед.

— Отново Ви благодаря.

— За нищо, млада госпожице. Няма разлика с обичайната ни работа. Тук можем да натоварим стоки, та така. Впрочем, образът на съпругата ми, който ми подарихте да си окача в каютата, е много хубав. Съвсем хубав.

Той се запъти към Ялб, за да му даде нареждания. Шалан чакаше. Прибра скицника в кожената подвързия. Ялб. Произнасянето на името затрудняваше веденския й език. Защо тайлените така обичаха да сбиват звуците и не слагаха едни подходящи гласни?

Ялб й махаше. Тя тръгна след него.

— Пазете се, момичето ми — предупреди я капитанът, когато тя мина край него. — Дори и спокоен град като Карбрант крие опасности. Дръжте си ума наблизо.

— Бих казала, че предпочитам да си стои вътре в главата ми. Ако се окаже „наблизо“, значи някой със сопа се е приближил твърде много до мене — отвърна Шалан, докато внимателно пристъпваше на трапа.

Капитанът се разсмя и й помаха за сбогом, докато тя се спускаше по трапа, придържайки се за релинга със свободната си ръка. Като на всички жени от воринското вероизповедание, лявата й ръка — скритата — беше завита, а навън се показваше свободната ръка. Обикновените жени от тъмнооките носеха ръкавица на скритата ръка, но от някой с положението на Шалан се очакваше повече скромност. Нейната скрита ръка се намираше в удължения маншет на левия ръкав, затворен с копчета.