Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 41

В тукашните миризми нямаше нищо чисто. Всяка уличка, която подминаваха, имаше свой неповторим букет от противни миризми. Те се редуваха с пикантния дъх на продаваните от уличните търговци храни и смесването беше още по-главозамайващо. За щастие носачът се премести по средата на пътя и миризмите намаляха, ако и сега да се налагаше да се примиряват с по-натовареното движение. Шалан се заплесваше по хората, които подминаваха. Онези мъже с ръкавиците и леко синкавата кожа бяха от Натанатан. Но кои бяха високите хора с важен вид и черни роби? А мъжете, чиито бради бяха овързани с въжета и приличаха на пръчки?

Звуците накараха Шалан да се замисли за състезаващите се хорове от диви певчета край дома й, само че тук разнообразието и силата бяха по-големи. Сто гласа се надвикваха и се сливаха със затръшването на врати, трополенето на колелата по камъните и от време на време с писъците на небесните змиорки. За фон служеше непрестанният камбанен звън, който се усилваше при вятър. Камбани имаше по витрините на магазините, където висяха от мертеците. Всеки уличен фенер си имаше камбана, а и количката на Шалан имаше малко сребърно звънче на края на сенника. Когато бяха преполовили пътя нагоре по хълма, вълна от силни часовникови камбани отброи часа. Различните несъгласувани звуци произведоха оглушителен шум.

Тълпите се поразредиха в горните квартали и най-сетне носачът стигна до една масивна сграда на самия връх. Боядисана в бяло, тя беше изсечена в скалата, а не беше изградена от тухли или глина. Предните колони се издигаха направо от камъка, задната част на зданието плавно преминаваше в скалата. На покрива имаше тумбести кубета, боядисани в металически цветове. Светлооки жени влизаха и излизаха, понесли приспособления за писане и облечени в рокли като тази на Шалан, с прилично покрити леви ръце. Мъжете тук бяха във ворински горни дрехи в армейски стил и колосани панталони; дрехите им се закопчаваха отстрани и завършваха с твърда яка, която обхващаше цялата шия. Много от тях бяха препасали саби в коланите, които пристягаха дългите им до коленете дрехи.

Носачът спря и каза нещо на Ялб. Морякът започна да спори с него, турил ръце на кръста. Шалан се засмя на строгото му изражение и усърдно мигна, за да запази сцената и по-късно да я скицира.

— Предлага ми да си поделим разликата, ако го оставя да поиска по-висока цена за пътуването — каза Ялб, поклати глава и даде ръка на Шалан, за да й помогне да слезе от количката. Тя стъпи на земята и изгледа носача, който сви рамене с усмивката на дете, заловено да краде сладкиши.

Шалан притисна чантата със скритата си ръка и затърси със свободната кесията с парите.

— Колко всъщност трябва да му дам?

— Две прозрачни ще са повече от достатъчно. Аз бих му дал една. Тоя крадец пожела да поискам пет.

Преди това пътуване Шалан никога не беше използвала пари; само се възхищаваше на красотата на сферите. Всяка сфера се състоеше от стъклено топче, малко по-голямо от нокътя на човешки палец, и в средата му имаше доста по-дребен скъпоценен камък. Скъпоценните камъни можеха да приемат от Светлината на Бурята и започваха да светят. Когато Шалан отвори кесията, по лицето й заиграха светлинките от малките рубини, изумруди, диаманти и сапфири. Тя улови три диамантени сфери, най-дребните пари. Изумрудите бяха най-ценни, защото Превръщателите можеха да ги ползват за създаване на храна.