Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 42

Стъклената част на повечето сфери беше еднаква; размерът на скъпоценния камък в центъра им определяше стойността. Трите прозрачни например имаха вътре само по едно малко парченце диамант. Дори и тези късчета можеха да светят със Светлината — доста по-слабо от лампа, но все пак видимо. Една марка — сферата със средна стойност — беше малко по-тъмна от свещ и се равняваше на пет прозрачни.

Шалан беше донесла само заредени сфери, защото беше чувала, че тъмните се смятат за съмнителни и понякога се налага да се търсят услугите на сарафин, който да прецени дали камъкът е истински. Тя, разбира се, държеше най-ценните сфери в кесията, която беше закопчана отвътре в левия й ръкав.

Подаде трите прозрачни на Ялб, който вирна глава. Шалан кимна към носача и се изчерви, когато осъзна, че използва Ялб като старши слуга-посредник. Обиди ли се той?

Ялб се разсмя и застана вдървено като старши слуга, докато плащаше на носача с шеговито-строг израз на лицето. Носачът също се разсмя, поклони се на Шалан и откара количката.

— Това е за теб — рече Шалан, извади рубинена марка и я подаде на Ялб.

— Сиятелство, това е прекалено много!

— Отчасти от благодарност, но и ти плащам да останеш тук и да ме почакаш няколко часа, в случай че се върна.

— Да почакам няколко часа за цяла огнена марка? Толкова е заплатата за цяла седмица плаване!

— Значи със сигурност няма да се отклониш.

— Ще бъда точно тук! — рече Ялб и направи сложен поклон, който беше изненадващо добре изпълнен.

Шалан дълбоко пое дъх и закрачи по стъпалата към внушителния вход на Конклава. Дяланият камък наистина беше забележителен — художникът в нея искаше да се отбие и да го разучи, но не посмя. Влизането в огромната сграда беше като гмурване. Коридорът беше обрамчен с лампи със Светлина на Бурята, които грееха в бяло. Вероятно в тях имаше диамантени броами; в повечето добре построени сгради използваха Светлина на Бурята за осветление. Един броам — сферата с най-висока стойност — светеше приблизително колкото пет свещи.

Светлината на лампите падаше равномерно и меко върху множество слуги, писари и светлооки, които минаваха по коридора. Явно сградата беше построена като един широк, висок и дълъг тунел, вкопан в камъка. Отстрани имаше просторни зали, а от централната голяма променада се разклоняваха допълнителни коридори. Шалан се почувства далеч по-удобно, отколкото навън. Това място със сновящите слуги и разните дребни благородници беше познато.

Шалан вдигна свободната си ръка, за да покаже, че се нуждае от помощ, и съвсем очаквано един старши слуга с блестящо бяла риза и черни панталони забърза към нея.