Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 36

Затова много от онези, които видя, бяха екзотични. Онези облекла от едно парче плат бяха на мъжете или жените от Ташикк, страна далече на запад. Дългите дрехи, спуснати до глезените и отворени отпред като пелерини… откъде бяха те? Рядко беше виждала толкова парши, колкото работеха в пристанището и пренасяха стоките на гръб. Подобно на паршите, които баща й притежаваше, и те бяха набити и с дебели крайници, със странна мраморна кожа — някои части бяха бледи или черни, други — наситено алени. Шарката беше различна при всеки.

След като преследва Ясна Колин близо шест месеца, Шалан започваше да мисли, че никога няма да я хване. Избягваше ли я принцесата? Не, това не изглеждаше вероятно — просто Шалан не беше достатъчно важна, та Ясна да я чака. Нейно Сиятелство Ясна Колин беше една от най-могъщите жени на света. И една от най-скандалните. Единственият член на правоверно кралско семейство с откровено еретични възгледи.

Шалан опита да не се притеснява. Най-вероятно щяха да открият, че Ясна отново е заминала. Насладата на вятъра щеше да пренощува в пристанището и Шалан щеше да договори цената на пътуването до следващото място — доста намалена заради вложенията на баща й в кораба на Тозбек.

Вече бяха изминали месеци от времето, когато Тозбек се беше надявал да се отърве от нея. Тя никога не усети той да й се противи; честта и верността го караха да се съгласява с всички нейни искания. Ала неговото търпение нямаше да трае вечно, както и нейните пари. Вече беше използвала повече от половината сфери, които носеше. Капитанът, разбира се, нямаше да я изостави в чужд град, но може би със съжаление щеше да настоява да я върне във Веденар.

— Капитане! — каза един моряк, който бързаше по трапа. Носеше само риза и широки дънести панталони, а кожата му беше потъмняла от работа на слънце. — Няма съобщение, сър. Архиварят на пристанището казва, че Ясна още не е заминала.

— Ха! — отвърна капитанът и се обърна към Шалан. — Преследването свърши!

— Слава на Вестителите! — меко рече Шалан.

Капитанът се усмихна, пищните му вежди заприличаха на лъчи светлина, струяща от очите му.

— Вашето красиво лице ще да ни е донесло този благоприятен вятър! Самите вятърни духчета бяха запленени от вас, Ваше Сиятелство Шалан, и ни доведоха тук!

Шалан се изчерви и преглътна един недотам уместен отговор.

— А! — каза капитанът и насочи пръст към нея. — Виждам, че имате отговор, виждам го в очите Ви, млада госпожице! Изплюйте камъчето. Думите, разбирате ли, не са за задържане. Те са волни създания и ако останат заключени, разстройват стомаха.

— Не е любезно — възрази Шалан.